Експериментални данни показват, че някои бактерии могат да устоят на сили, сравними с налягането при метеоритни сблъсъци, което дава основание на учените да смятат, че живи организми могат да преминават от една планета към друга, съобщава town.bg. Откритията, публикувани от изследователи в списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), са дело на екип, воден от Лили Чжао от Университет „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, и предлагат нови данни в подкрепа на хипотезата за панспермията.
За проверка на възможността микроорганизми да преживеят силни ускорения и удара, който изхвърля материал в космоса, учените са използвали един от най-устойчивите видове бактерии, Deinococcus radiodurans. Този организъм е известен с изключителната си резистентност към радиация, суша и студ, и е обект на многобройни проучвания заради механизмите си за възстановяване на ДНК. В лабораторни условия бактериите са били поставени между две метални плочи във вакуум и подложени на серия от внезапни въздушни удари, генерирани от газово оръдие, което създава краткотрайни налягания в диапазона 1–3 гигапаскала (GPa).
Резултатите демонстрират неочаквано висока степен на оцеляване при налягания, които имитират ударите, изхвърлящи скални фрагменти в космоса. При 1,4 GPa над 95% от клетките са останали живи, при 1,9 GPa процентът е около 90%, а при 2,4 GPa оцеляваемостта спада, но все пак около 60% от пробите са успели да преживеят събитието. Дори при условия, при които металната рамка на установката се е разпадала, част от клетките са запазили жизнеспособност след експеримента.
По-подробен микроскопски и генетичен анализ показва, че при по-ниско и средно налягане структурните увреждания са минимални. Изследователите проследяват активация на специфични гени, свързани с възстановяването на ДНК и поправката на клетъчни компоненти. Поведението на бактериите при стрес включва временно потискане на растежа и делението, което им позволява да концентрират ресурси за регенерация, вместо за размножаване — стратегия, която вероятно допринася за високата оцелявост след механичен шок.
Тези данни разширяват представите за границите на устойчивост на живота и подсказват, че възможността за пренос на микроорганизми чрез космически отломки е по-реална, отколкото се смяташе до момента. Лили Чжао и нейните колеги посочват, че марсиански метеорити, откривани на Земята, вече доказват, че скалист материал може да пътува между планети; новите експериментални резултати добавят доказателства, че този материал може да носи и живи клетки.
Откритията имат и практически последици за космическите мисии и политиките за биобезопасност. Въпреки че космическите агенции следват строги протоколи за стерилност на апаратите, способността на някои микроби да преживяват екстремни механични и физически условия означава, че мерките за предотвратяване на биологично замърсяване на други светове може да се нуждаят от допълнително прецизиране и затягане. Това се отнася както за мисии към Марс и Луната, така и за бъдещи образци, връщани от астероиди.
В контекста на актуалните научни новини това изследване е важен принос към дискусията за произхода на живота на Земята и за възможните пътища на неговото разпространение в Слънчевата система. Резултатите съчетават експериментална механика, микробиология и генетика, и откриват конкретни стойности на налягане и процентна оцелявост, които други изследователи ще могат да използват за сравнение и моделиране. В бъдеще авторите предлагат да се проучат допълнителни видове организми и различни конфигурации на матриксите, в които са вкопани клетките, за да се оцени ролята на скалната матрица в защитата при удар.
Това развитие бе отразено и в последните новини за изследванията на панспермията и подкрепя тезата, че пренасянето на живот между планети не е само теоретична възможност. За читателите на таун.бг и други медии това са важни новини, тъй като свързват лабораторни експерименти с въпроси за космическата биология и бъдещите експедиции.
Абонирайте се за нас в Google News.
