Десет години след историческата титла, спечелена на 2 май 2016 г., Лестър Сити се намира на ръба на драматичен обрат на 2 май 2026 г. Отборът е 23-и в Чемпиъншип и е под чертата на изпадащите, след като му бяха отнети 6 точки за нарушения на финансовите правила и превишаване на бюджета до 2024 г. По данни на town.bg наказанието беше определено от външни наблюдатели за по-леко от исканото от Висшата лига, която е настоявала за 12 точки, а обжалванията от двете страни не дават очаквания за промяна. Тези факти превръщат мисията за оцеляване в Чемпиъншип в изключително трудна задача за ръководството, играчите и феновете.
Клубът влезе в сезона с цел директно завръщане във Висшата лига, припомняйки завръщането след изпадението през 2023 г., когато под ръководството на Енцо Мареска Лестър стана шампион с 97 точки и 89 гола. Работната хипотеза беше, че този сценарий може да се повтори, но реалността се оказа коренно различна. Проблемите започнаха още през лятната подготовка: Рууд ван Нистелрой, назначен през декември 2024 г., не можа да предотврати изпадането и остави отпечатък с девет поредни домакински поражения без отбелязан гол. Въпреки слабия баланс и резултати той остана начело до края на юни, преди да бъде уволнен дни преди началото на тренировъчния лагер, без готов заместник.
Търсенето на нов мениджър закъсня. Шон Дайш отказа оферта, а в средата на юли договор подписа Дани Сифуентес — 43-годишен каталунец с опит в Чемпиъншип от Куинс Парк Рейнджърс. Назначението не беше прието еднозначно и Сифуентес не получи достатъчно време за работа с небалансиран състав, ограничен допълнително от финансовите санкции, които блокираха входящи трансфери. Тези обстоятелства и вътрешните напрежения удариха амбициите на клуба, а фенската нетърпимост към всеки резенултат извън победата се превърна в допълнителен тежест.
Трансферната политика допълни кризата. Още преди края на миналия сезон легендата Джейми Варди обяви напускането си след 13 години служба; клубът не намери адекватен заместник и разчита на Патсон Дака, което не донесе очаквания ефект. През август бяха продадени и ключови играчи — вратарят Мадс Хермансен, дефанзивният халф Уилфрид Ндиди, десният бек Джеймс Джъстин и крилото Кейси Макатиър — оставяйки сериозни празнини в състава. Първоначалният старт в средата на таблицата бързо се превърна в спад, а общественото и медиен натиск срещу треньора ескалира.
Вътрешният управленски хаос и финансовите затруднения са посочвани като ключови причини за колапса. Президентът Топ Сривадханапрабха сам призна: „Не сме достатъчно стабилни“. След големите инвестиции в началото на десетилетието и ударите от пандемията бизнес моделът, зависим от туризма, не издържа. Решенията на ръководството често изглеждаха противоречиви и хаотични: пример е публичната подкрепа за Сифуентес на 24 януари, последвана само след четири часа от уволнение. Дори в този момент разговорите за промоция продължаваха, но реалистичните цели бяха свалени до поне място в плейофите, а след това и до битка за оставане в професионалния футбол.
След смяната на треньора в средата на февруари клубът се обърна към Гари Роует — 52-годишен специалист с опит в Чемпиъншип и бивш защитник на Лестър като играч. Под негово ръководство бяха записани важни равенства като гости срещу Ипсуич, Стоук Сити и Мидълзбро; единственото поражение до момента е у дома от Норич. Разликите в долната част на таблицата остават минимални и предстоящата програма на хартия изглежда по-лека, което дава известна надежда за изплуване над чертата.
Феновете обаче остават силно разочаровани и част от тях вече инициираха петиция за продажба на клуба — те са гневни на тайландските собственици и управленските решения. Финансовата криза също така изплаши потенциални купувачи, а сценарият за изпадане в трета дивизия носи риска от съществени икономически последствия за клуба. Тези важни новини и развитието на ситуацията продължават да вълнуват привържениците и местната общност; в информационния поток таун.бг и други източници следят внимателно следващите седмици.
Абонирайте се за нас в Google News.
