Европейската централна банка реши да запази основните лихвени равнища без промяна след двудневно заседание, което се проведе във Франкфурт и в което България участва за втори път като пълноправен член на еврозоната, този път с право на глас чрез управителя на Българската народна банка Димитър Радев, съобщава town.bg. Това решение бе очаквано от пазарните участници на фона на ескалиралия конфликт в Близкия изток и нарастващите цени на енергоизточниците.
Управителният съвет остави депозитната лихва на 2,00%, лихвата за основните операции по рефинансиране на 2,15% и лихвата по пределното кредитно улеснение на 2,40% — нива, които са в сила от юни 2025 г. ЕЦБ припомни, че общото понижение на основните лихви до юни 2025 г. възлиза на два процентни пункта спрямо историческия пик от 4,00% през 2023 г., когато институцията реагираше на ръста на инфлацията.
В изявлението на централната банка се посочва, че войната в Близкия изток значително увеличава несигурността за икономическите перспективи, създавайки едновременно риск от ускоряване на инфлацията и от забавяне на растежа. ЕЦБ очаква краткосрочен въздействие върху инфлацията главно чрез по-високите енергийни цени, но също така подчерта, че досега инфлацията остава близо до целевото ниво, а дългосрочните инфлационни очаквания са относително стабилни и икономиката на еврозоната показва устойчивост през последните тримесечия.
В новите макроикономически прогнози експертите на ЕЦБ вдигнаха прогнозата за средната инфлация през 2026 г. до 2,6%, като очакват тя да се върне към 2,0% през 2027 г. и 2,1% през 2028 г. Базисната инфлация — без енергия и храни — е ревизирана на 2,3% за 2026 г., 2,2% за 2027 г. и 2,1% за 2028 г., което отразява повлиянието на по-високите енергийни цени. Прогнозата за реалния растеж бе ревизирана надолу: ЕЦБ очаква брутен вътрешен продукт да нарасне с 0,9% през 2026 г., 1,3% през 2027 г. и 1,4% през 2028 г., като по-слабата динамика се свързва с ефектите на конфликта върху доставките на суровини, реалните доходи и доверието.
Управителният съвет подчерта, че бъдещите решения за лихвената политика ще се основават на постъпващите данни и не се ангажира с предварително фиксирана траектория. Анализът на алтернативните сценарии посочва, че при продължителни прекъсвания в доставките на енергийни суровини инфлацията може да превиши базовите прогнози, а икономическият растеж да остане по-слаб от очакваното.
На финансовите пазари последваха бързи реакции: цената на петрола сорт Брент надхвърли 118 долара за барел, а доходностите на краткосрочните облигации се покачиха — двугодишните облигации във Великобритания достигнаха около 4,25%, а в Германия доходността се покачи до приблизително 2,53%. Инвеститорите вече залагат на вероятност за повече от две повишения на лихвите в еврозоната през 2026 г. в стъпки от по 0,25 процентни пункта, което означава по-ясно „ястребово“ преоценяване на пазара в сравнение с очакванията отпреди ескалацията.
В допълнение към решението на ЕЦБ, редица големи централни банки — включително Федералният резерв на САЩ, Японската централна банка и Централната банка на Швейцария — също запазиха нивата на основните си лихви и отбелязаха, че конфликтът в Близкия изток повишава нивото на несигурност и може да окаже влияние върху инфлацията в краткосрочен план. Немският пазарен институт ZEW отбелязва, че войната в Иран е довела до значителна промяна в парично-кредитната среда и че опитът от предишни шокове вероятно ще влияе върху реакциите на централните банки.
Решението на ЕЦБ и коментарите за динамиката на енергийния пазар представляват важни новини за европейската икономика и финансовите пазари, като институцията ще следи внимателно развоя на събитията и ще адаптира политиката си спрямо постъпващите данни. Тези развития са сред ключовите важни новини за инвеститори, домакинства и политици, следени и от медии като таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
