България възнамерява да се оттегли от т.нар. Съвет за мир, създаден по инициатива на американския президент Доналд Тръмп. Това обяви служебният министър-председател Андрей Гюров в интервю за Euronews.
По думите му присъединяването на страната към структурата не е било резултат от национален политически консенсус, а е станало под влияние на частни интереси. Гюров заяви, че решението е било свързано с действията на „един олигарх“ и не отразява официалната позиция на България.
При създаването на организацията страната ни се нареди сред малкото европейски държави, които заявиха участие. Освен България, към инициативата се присъедини и Унгария. Повечето държави от Европейски съюз предпочетоха да наблюдават развитието на проекта, без да се ангажират с членство.
Ситуацията предизвика и вътрешнополитически дебат, след като бившият премиер Росен Желязков изненадващо се появи редом до Тръмп при обявяването на инициативата и подписа документите за присъединяване. Това се случи без предварително обсъждане в Народно събрание на България, а за окончателно членство е необходима ратификация от парламента.
„Би било пресилено да се твърди, че това е официалната позиция на България“, коментира Гюров. Той допълни, че ако парламентът все пак ратифицира договора, съществува възможност въпросът да бъде разгледан и от Конституционен съд на България.
Според него първоначалната идея за съвета е била свързана с възстановяването на Газа след войната между Израел и Хамас. Впоследствие обаче мандатът на инициативата е бил разширен и е придобил глобален обхват, което е породило сериозни съмнения сред европейските институции относно правомощията и структурата на организацията.
Правният анализ на Европейския съюз е повдигнал и въпроси дали подобна структура не противоречи на принципите на Организация на обединените нации, особено предвид широките правомощия, които се предвиждат за председателя на съвета.
Въпреки това Гюров подчерта, че България ще продължи да поддържа стабилни отношения със Съединени американски щати и че диалогът между партньорите от двете страни на Атлантика остава ключов.
По отношение на напрежението в Близкия изток той заяви, че Европа трябва да действа единно и да търси дипломатически решения. Според него връщането към преговорите е най-подходящият път за деескалация на конфликтите в региона, включително по въпроса за ядрената програма на Иран.
