Изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол заяви, че възстановяването на доставките на петрол и газ от страните в Персийския залив може да отнеме поне шест месеца или повече, дори ако конфликтът в региона приключи в близко бъдеще. В интервю, съобщава town.bg, той предупреди, че ситуацията представлява „най-голямата глобална заплаха за енергийната сигурност в историята“, като посочи сериозността на настоящите нарушения в доставките.
Бирол посочи, че прекъсванията са по-широки от тези по време на енергийните кризи през 70-те години и отбеляза, че количеството газ, извадено от пазара в резултат на инцидентите, е двойно спрямо това, което Европа е спряла да получава от Русия през 2022 г. Той се въздържа от конкретни прогнози за поскъпване на петрола и газа, но предупреди, че цените могат да продължат да растат, докато Ормузкият проток остава блокиран.
Според Бирол в края на седмицата цените на петрола се повишиха до почти 120 долара за барел след вълни от ракетни удари, насочени към ключови енергийни обекти в региона, сред които иранското газово находище „Южен Парс“ и катарският комплекс „Рас Лафан“. Той подчерта, че проблемът се задълбочава с всеки изминал ден, тъй като движението на петрол и газ от Близкия изток — регион, който изнася около една пета от световните доставки на въглеводороди — е възпрепятствано от фактическа блокада на Ормузкия проток.
Заплахите на Иран да обстрелва морски съдове и резултиращите прекъсвания са довели до спиране на „жизненоважни артерии“, което оказва ефект не само върху горивата, но и върху доставки на торове за селското стопанство, нефтохимикали за производство на пластмаси и дрехи, както и на промишлени суровини като сяра и хелий. „Това са жизненоважни стоки за световната икономика“, посочи той.
Международната агенция за енергия предприе корекционна стъпка, като освободи 400 милиона барела петрол и рафинирани продукти от глобалните си запаси, но Бирол отбеляза, че това количество представлява само 20% от резервите на агенцията и че останалите 80% все още са налични. Той добави, че е провел разговори с производители като Канада, Мексико, Бразилия и Норвегия за увеличаване на добива, но предупреди, че подобни допълнителни количества не могат да компенсират пълноценната загуба на потоци от Близкия изток.
В изказването си Бирол посочи, че основната и най-важна мярка е възстановяването на транзита през Ормузкия проток. Без възстановяване на нормалния морски трафик инициативите за намиране на алтернативни източници и увеличаване на производството другаде ще останат непълни и временни по своя ефект.
Директорът на МАЕ също предупреди европейските политици да не облекчават ограниченията за руския газ и да не повтарят грешката на прекомерната зависимост от енергийните потоци от Москва. Той аргументира, че руският газ традиционно е обвързан ценово с петрола и би струвал близо до текущите европейски цени на газа, докато тръбопроводите като „Северен поток“ не функционират и репутацията на Русия като надежден доставчик е накърнена.
Бирол прогнозира, че настоящият енергиен шок ще предизвика значителни промени в политиките по света, сравними с реакциите след двата петролни шока през 1973 и 1979 г. Той очерта три основни реакции от миналото: ускорено изграждане на ядрена енергетика, намаляване на разхода на гориво от автомобилите и промяна в търговските маршрути. В отговор на настоящата война в региона Бирол очаква нов тласък към възобновяеми източници и електромобили, значителен ръст в ядрените проекти, но и възможно временно завръщане към по-широко използване на въглища като заместител на газа.
Това са важни новини за глобалните пазари и енергетиката, които ще имат отражение върху икономическите решения на правителства и индустрии в следващите месеци.
Абонирайте се за нас в Google News.
