Евростат отчита, че средното равнище на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек в Европейския съюз, изразено в стандарти на покупателна способност (СПС), е 41 600 евро през 2025 г. Публикуваните днес предварителни данни показват значително повишение в сравнение с 2020 г., като показателят в ЕС е нараснал с 36,8% — от 30 400 евро до 41 600 евро на човек от населението, съобщава town.bg.
Стандартите на покупателна способност, които Евростат използва, премахват разликите в ценовите равнища между държавите чрез условна валутна единица, което позволява по-реално сравнение на жизнения стандарт и потреблението. Така измерено, растежът на БВП на човек от 2020 до 2025 г. дава по-пълна картина за икономическото сближаване в рамките на съюза.
За периода 2020–2025 г. България отчита един от най-високите относителни темпове на растеж в ЕС. БВП на човек, изразен в СПС, е нараснал от 17 500 евро през 2020 г. до 28 300 евро през 2025 г., което представлява ръст от 61,7% и се равнява на увеличение с 10 800 евро на човек. Въпреки този забележителен относителен прираст, България остава държавата с най-ниско ниво на БВП спрямо СПС сред 27-те членки на съюза.
На опашката за 2025 г. след България са Гърция с 28 500 евро, Латвия с 29 500 евро, Словакия с 31 100 евро и Унгария с 31 600 евро на човек. На другия край на скалата са страни с далеч по-високо ниво на производство и потребление: Люксембург (99 300 евро), Ирландия (98 800 евро), Нидерландия (55 600 евро), Дания (52 800 евро) и Австрия (48 900 евро).
Само десет от 27-те държави членки са над средното равнище на ЕС по този показател през 2025 г. Тази група — която обхваща около 34% от общото население на съюза — включва Люксембург, Ирландия, Нидерландия, Дания, Австрия, Германия, Белгия, Швеция, Малта и Финландия. Останалите членки са под средното ниво, като при голяма част от тях стойностите са сравнително близки до него.
В няколко ключови държави БВП на човек е до 10% под средното за ЕС: Франция, Кипър, Италия, Чехия, Испания и Словения. Страни като Литва, Португалия и Полша остават в диапазона 10–20% под средното равнище за съюза, което показва наличието на широки, но постепенно намаляващи различия в жизнения стандарт между отделните членки.
За България данните очертават двуизмерна картина: солиден относителен напредък в рамките на пет години, но продължаващо отстояние от средата на ЕС по абсолютни равнища. Ръстът от над 60% през 2020–2025 г. отразява както подобрения в икономическата активност и продуктивност, така и ефектите от базовите сравнения с по-ниски изходни стойности през 2020 г.
Анализът на това как бързото относително възстановяване ще се трансформира в устойчиво сближаване спрямо по-развитите икономики на съюза изисква допълнителни данни и времева перспектива. В контекста на настоящите важни новини от европейската статистика, политиките за инвестиции, образование и инфраструктура остават ключови за ускоряване на сближаването в следващите години, като интересът към тези теми нараства сред експерти и общественост.
Статистиката също така подчертава различията в обема на населението и структурата на икономиките, които влияят на разпределението на благосъстоянието в ЕС. Въпреки че сравнителните данни показват напредък за голяма част от съюза, разликите между най-богатите и най-бедните членки си остават значими и продължават да са предмет на икономическа и политическа дискусия в рамките на блока.
В контекста на тези резултати, таун.бг следи развитието и представя най-важните данни и анализи за икономическото сближаване в ЕС и перспективите пред отделните членки.
Абонирайте се за нас в Google News.
