Кредитната агенция Фич публикува предупреждение, че при „неблагоприятен сценарий“, в който конфликтът между САЩ, Израел и Иран продължи през първата половина на 2026 г., реалният световен брутен вътрешен продукт може да се свие с около 0,8% четири тримесечия след шока в сравнение с мартенските прогнози. Това становище, което представлява важни новини за глобалните пазари и икономическата политика, акцентира върху възможните канали на предаване на удара върху растежа и цените.
Фич посочва, че основните движещи сили на негативния ефект биха били рязкото поскъпване на петрола и спадът на фондовите пазари. По-високите цени на енергията биха натиснали най-силно растежа в икономики, които зависят от вноса на енергоресурси и чувствителни сектори, включително Южна Корея, Япония и Съединените щати. Паралелно, поевтиняването на акциите би имало най-голямо въздействие върху канадската, южнокорейската и американската икономика, според анализа.
В базисния сценарий от доклада „Глобални икономически перспективи“ Фич оставя прогнозата за световен растеж на 2,6% за годината, с увеличение на БВП на САЩ около 2,2%, на Китай около 4,3% и на еврозоната с 1,3%. В неблагоприятния сценарий обаче агенцията вижда рязко забавяне: растежът в САЩ може да спадне до 1,5%, в Китай да падне под 4%, а в еврозоната — под 1%, докато глобалното темпо нарасне до 1,7%.
Фич подчертава, че ефектите ще се засилят с времето и ще станат по-видими четири тримесечия след началния шок. В тази времева рамка агенцията очаква годишният растеж в САЩ да падне до едва 0,6%, а в еврозоната също до около 0,6%, което отразява натрупващите се преки и вторични икономически ефекти от продължаващия конфликт.
Освен удар върху растежа, неблагоприятният сценарий би повишил световната инфлация. Според оценката на Фич глобалната инфлация може да се увеличи с около 1,3 процентни пункта четири тримесечия след шока. Сред страните, които биха почувствали най-голям натиск върху цените, агенцията посочва Индия, Полша и Турция, където инфлацията може да нарасне с повече от два процентни пункта.
Агенцията уточнява, че нейните оценки за инфлационното въздействие не вземат предвид възможни фискални мерки, които правителствата могат да предприемат, за да смекчат рязкото повишение на енергийните цени — например намаляване на данъци или целеви субсидии за потребители и компании. Такива действия биха могли да ограничат инфлационния шок, но и да повлияят на публичните финанси.
По отношение на паричната политика Фич не очаква централните банки в САЩ, в еврозоната или във Великобритания да реагират с драстично затягане на лихвите при описания неблагоприятен сценарий. Според агенцията е малко вероятно групово агресивно увеличаване на лихвите, отчасти защото текущият инфлационен контекст се различава от ситуацията през 2022 г., когато скокът в енергийните цени се случи паралелно с недостиг на работна ръка, проблеми във веригите на доставки и силни фискални стимулни мерки.
Анализът обръща внимание и на регионалните различия в чувствителността: икономики с по-голяма енергийна зависимост и откритост към финансовите пазари ще усетят по-остро както първичните, така и трансмисивните ефекти. За инвеститори и политици това означава необходимост от внимателно наблюдение на енергийния пазар и на движението на капиталите, както и готовност за флексибилни фискални и макропруденциални отговори.
Този анализ на Фич вече е отразен в серия икономически новини и важни новини за пазарите, като съобщава town.bg. Публикацията предлага рамка за оценка на рисковете и времевия хоризонт на въздействието, което е важно за националните власти, централните банки и бизнеса при планиране на политиките и стратегиите за устойчивост.
Абонирайте се за нас в Google News.
