Цените на петрола отбелязаха спад от над един процент в края на седмицата, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви ново отлагане на евентуалните удари срещу ирански енергийни съоръжения до 6 април. Въпреки това финансовите пазари по света реагираха предпазливо, тъй като инвеститорите остават несигурни заради противоречивите сигнали, идващи от Белия дом.
Въпреки краткосрочното поевтиняване, цените на суровия петрол продължават да са значително по-високи спрямо началото на конфликта, започнал на 28 февруари. Сортът „Брент“ е поскъпнал с близо 50 процента оттогава, докато американският „Уест Тексас Интермидиът“ е нараснал с около 40 процента. Спадът в петък компенсира само част от рязкото поскъпване от предходния ден, породено от опасенията, че кризата може да се проточи много по-дълго от първоначалните прогнози.
Негативните настроения се пренесоха и върху борсовите индекси. Сред най-сериозно засегнатите пазари бяха тези в Токио и Сеул, които до скоро бяха сред най-силно представящите се в Азия. Значителни понижения отчетоха също борсите в Хонконг, Сидни, Уелингтън, Тайпе, Джакарта и Манила. Според анализатора Стивън Инес от инвестиционната компания СПИ Асет Мениджмънт решението на Вашингтон по-скоро „купува време“, без да дава ясна представа за развитието на кризата.
Дипломатическата обстановка остава неясна. Иранската агенция „Тасним“ съобщи, че Техеран е изпратил официален отговор на американско предложение от 15 точки чрез посредници и очаква реакция от Вашингтон. Иран настоява за прекратяване на ударите, изплащане на военни компенсации и признаване на неговия суверенитет върху Ормузкия проток.
Анализатори обаче отбелязват, че е спорно дали реални преговори между САЩ и Иран изобщо се водят. Според експерта Рей Атрил от Националната австралийска банка обменът на писма чрез посредници не може да се разглежда като истински дипломатически диалог.
Междувременно американското издание „Уолстрийт Джърнъл“ съобщи, позовавайки се на източници от Пентагона, че се обсъжда изпращането на до 10 000 допълнителни американски войници в Близкия изток.
Икономическите последствия от конфликта вече се усещат. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие предупреди, че инфлацията в Съединените щати може да надхвърли четири процента през тази година – значително над предишната прогноза от 2,8 процента.
Световната търговска организация също алармира за сериозни сътресения в международната търговия, определяйки ситуацията като най-тежката от десетилетия. Световната банка от своя страна обяви готовност да предостави спешна финансова помощ на развиващите се икономики, които са най-силно засегнати от кризата.
В същото време редица държави вече предприемат мерки за ограничаване на икономическите щети. Испания одобри пакет за подкрепа на стойност 5,8 милиарда долара чрез намаляване на енергийните данъци. Полша въведе ценови ограничения и данъчни облекчения за горивата, а Южна Корея обяви извънреден бюджет от 17 милиарда долара, насочен към стабилизиране на икономиката.
