Твърденията за „втори Сфинкс“ заровен под пясъците на платото Гиза, представени от италианския изследовател Филипо Бионди и негови сътрудници, бяха отхвърлени от редица археолози и експерти, които описват публикуваните интерпретации като необосновани. Тезата, че радарни и сателитни наблюдения разкриват подземни шахти, хоризонтални проходи и дори „близнак“ на Големия сфинкс, се разпространи бързо в социалните мрежи и медиите, но засега няма потвърждение чрез разкопки или рецензирани научни изследвания.
Италианските учени базираха своите аргументи на комбинация от геофизични данни и визуални съвпадения с изображение от т.нар. „Стела на съня“, поставена между лапите на Големия сфинкс и датирана приблизително около 1400 г. пр.н.е. На стелата фигурите на две сфинксови изображения са интерпретирани от привържениците на идеята като евентуално доказателство за съществуването на втори монумент. Бионди посочи, че е „около 80%“ уверен, че наблюдаваните аномалии могат да принадлежат на изсечена структура, част от по-голям подземен комплекс. Информацията получи широк отзвук след публикации в чуждестранни таблоиди и вирусна публикация в X, която събра около 10 милиона гледания.
Според археолози, египтолози и геофизици, обаче, наличните данни не стигат за такова заключение. Няма извършени контролирани археологически разкопки на мястото, нито рецензирани публикации, които да потвърдят наличието на втори сфинкс или на „мегаструктура“ на заявените дълбочини. Египетските власти не са официално одобрили или обявили подобно откритие, което според експертите е ключов индикатор за липса на доказателства.
Бившият министър на антиките Захи Хавас категорично отхвърли твърденията, посочвайки, че районът около пирамидите и Големия сфинкс е бил предмет на дългогодишни проучвания и разкопки, които не са дали следи от подобен монумент. Хавас определи спекулациите за подземни колони и мегакомплекси като „измислици“, които нямат научна основа и често са разпространявани от хора без необходимата експертиза в древноегипетската история и археология.
Експертите по геофизика обръщат внимание на техническите ограничения на методите, посочени от авторите на изследването. Георадарни и сателитни техники обикновено дават надеждни сигнали само на няколко метра дълбочина в подобни геоложки условия; те не са подходящи за категорично откриване на големи изсечени монументи, заровени десетки или стотици метри под плътния варовик. Неправилната интерпретация на аномалии в данните може да доведе до преувеличени заключения, предупреждават специалистите.
Водно важно е и тълкуването на „Стелата на съня“: водещи египтолози разглеждат изображението предимно като символично, а не като план или карта, показваща два реални сфинкса. Текстът върху стелата не съдържа ясна препратка към втори монумент, а подобни теории за „двоен Сфинкс“ циркулират от десетилетия без надеждни археологически доказателства.
Реакцията на научната общност подчертава необходимостта от строга методология: за потвърждение са необходими систематични полеви изследвания, контролирани сондажи или археологически разкопки и публикации в рецензирани списания. До подобни данни обаче не се е стигнало, което кара мнозина специалисти да определят случая като пример за спекулация, разпространявана чрез социални мрежи и популярни медии.
Новината предизвика широк интерес и дискусия в информационното пространство, но към момента основният извод на археолозите и геофизиците е, че твърденията за втори сфинкс под платото Гиза остават непотвърдени и не могат да бъдат приети като фактическо откритие. За актуални новини и важни новини по темата съобщава town.bg, а в българското медийно поле дебатът продължава между научна строгост и популярни спекулации, представяни от някои като сензационни открития.
Абонирайте се за нас в Google News.
