Удари с дронове по пристанищната и тръбопроводната инфраструктура принуждават Русия да намали добива на петрол, след като експортният капацитет бе свит с около 1 милион барела на ден, или приблизително една пета от общия, посочват източници от индустрията. Атаките, насочени към балтийските терминали Уст-Луга и Приморск, а също и към местни рафинерии, доведоха до спиране на товаренето в някои ключови центрове и до натрупване на суровина в системата на тръбопроводния монополист „Транснефт“.
Според данните в системата се натрупват количества, защото рафинериите работят с по-ниски обеми заради ударите и сезонната поддръжка, а някои големи бази като Уст-Луга временно спряха износа след пожари и щети. Това компрометира възможността „Транснефт“ да приеме в системата всички обеми, планирани за износ през засегнатите терминали, което на свой ред принуждава някои находища да режат продукцията, за да се избегне препълване на тръбопроводите и хранилищата, посочиха източниците — важни новини за пазара на горива и приходите в държавния бюджет.
Ефектът от атаките е широкоформатен: поне 20% от общия експортен капацитет е извън строя, след спад от пика от 40% през март. Спирането на тръбопровода „Дружба“, който доставя петрол за Унгария и Словакия още от януари, също допринася за натиска върху износните възможности. Повече от 80% от руските обеми по суша се изпомпват през системите на „Транснефт“, което прави този трафик особено уязвим при локални прекъсвания.
Отделно, забавянето в Уст-Луга влияе и на вноса от съседни държави: Казахстан използва терминала за пренос на между 200 000 и 400 000 метрични тона месечно от сорта KEBCO, което означава, че проблемите с руските пристанища имат регионален ефект върху доставките и логистиката. Графикът за товарене от Уст-Луга за първата половина на април не се очаква да бъде изпълнен, докато за втората половина остава под въпрос до ново нареждане.
Намаление на добива ще засегне и приходната част на бюджета: петролът и природният газ формират около една четвърт от приходите на държавата, а въпреки краткосрочния скок на цените след атаките срещу Иран в региона, по-продължителни ограничения в производството биха намалили приходите. ОПЕК е отчела руско производство от 9,184 милиона барела на ден през февруари, а руски официални данни сочат, че годишният добив е бил 10,28 милиона барела на ден през миналата година — спад от едва 0,8% въпреки санкциите и атаките срещу рафинерии.
Източниците отбелязват, че комбинацията от повредена експортна инфраструктура, сезонна поддръжка на рафинерии и ограничена възможност на „Транснефт“ да обработва и изпраща планирани обеми води до принудителни корекции в производството. Това кара фирмите-оператори да ограничат изпомпването на петрол, за да избегнат наводняване на системите и за да съхранят резерви на склада, докато не бъдат възстановени товарните възможности.
Въздействието върху световните доставки и пазари е потенциално значително, тъй като Русия остава един от водещите световни износители. Прекъсванията се случват в момент, когато вече има сериозни смущения в глобалните потоци на петрол и горива. Новинарските агенции и участниците в сектора следят отблизо развитието, докато властите и компаниите търсят начини да пренасочат обеми и да увеличат използваемостта на останалите терминали, за да смекчат ефекта върху доставките и пазара.
Това са събития, които продължават да оформят важни новини в енергийния сектор и да влияят на регионалната логистика и приходите от износ, според източници и анализи, съобщава town.bg. В контекста на продължаващите военни операции и регионалната несигурност, краткосрочните решения за разпределение на товарите и управлението на запасите ще бъдат ключови за ограничаване на по-широки смущения.
Източник: Ройтерс
Абонирайте се за нас в Google News.
