Рязкото поскъпване на петрола и горивата създава сериозни рискове за икономиката както на Европа, така и на България. За това предупреди финансистът Левон Хампарцумян, който сравни ситуацията с енергийните сътресения от 70-те години на миналия век.
Според него настоящата криза не е само логистична, а засяга и самото производство. Много индустриални мощности са спрени или повредени вследствие на конфликти и прекъсвания на веригите за доставки, а възстановяването им изисква време. „Това не е процес, който става с натискане на бутон – подобни съоръжения не могат просто да бъдат спрени и пуснати отново като домашен уред“, обясни Хампарцумян в интервю за bTV.
Той подчерта, че дори ако конфликтите приключат бързо, последиците за икономиката ще продължат да се усещат. Несигурността на международните пазари се засилва и от противоречиви политически сигнали, което допълнително изнервя инвеститорите и търговците.
По думите му по-сериозният икономически удар може да предстои, ако нестабилността се запази. Освен скъпите енергийни ресурси се появяват и опасения, че в определени моменти може да възникне реален недостиг на горива и природен газ.
Финансистът не изключва възможността държавите да въведат ограничения в потреблението. Според него е възможно да се стигне до режим на високи цени, ограничени доставки и дори лимитиране на количествата гориво, които могат да се купуват на месец.
Скъпата енергия ще се отрази и върху земеделието. Хампарцумян обърна внимание, че цените на торовете вече растат, а това неизбежно ще се прехвърли върху стойността на селскостопанската продукция през следващите месеци. „Днешните разходи за торове ще се появят в цените на храните след половин година“, обясни той.
По отношение на членството на България в еврозоната финансистът смята, че то може да се окаже стабилизиращ фактор. Според него общата европейска валута не усложнява живота на хората, а по-скоро създава повече сигурност в период на криза.
Хампарцумян коментира и защо някои стоки у нас са по-скъпи от тези в други европейски държави. Основната причина според него е по-малкият и по-слабо конкурентен пазар. Освен това в определени отрасли е възможно да съществуват картелни практики.
Финансистът отбеляза, че българското земеделие все още е недостатъчно развито и разпокъсано. Според него решението е производителите да се обединяват в модерни кооперации, подобно на практиките в много европейски страни.
Що се отнася до държавните мерки за справяне с кризата, той изрази съмнение в тяхната ефективност. Според него подобни действия могат да имат краткосрочен успокояващ ефект върху обществото, но ако се прилагат дълго време, могат да доведат до още по-сериозни икономически проблеми, включително инфлация и недостиг на горива.
