Бившият министър на икономиката Николай Василев заяви, че държавата не трябва автоматично да компенсира гражданите при всяко поскъпване на стоки и услуги. В интервю за Нова телевизия той подчерта, че подобен подход е погрешен и не представлява устойчива икономическа политика.
По думите му обществените дебати около еврозоната също са преувеличени. Василев изрази надежда темата за предполагаемо двойно увеличение на цените след приемането на еврото да бъде окончателно затворена, тъй като според него подобно развитие не се наблюдава.
Икономистът представи и данни за инфлацията през първите месеци на годината – 0,6 процента през януари, 0,4 процента през февруари и 0,7 процента през март. Според него това са едни от най-ниските нива на инфлация през зимните месеци за целия период на прехода през последните десетилетия. За сравнение той припомни икономическата криза през 1996 година, когато инфлацията е достигала драматични стойности.
Василев коментира и поскъпването на горивата на фона на напрежението в Близкия изток. Той отбеляза, че макар цената на петрола да се е повишила, тя остава под историческите рекорди. Като пример посочи 2008 година, когато барел петрол е струвал 147 долара, а доходите в България са били значително по-ниски. Според него днешната ситуация не представлява икономическа катастрофа, тъй като доходите в страната са нараснали значително.
Бившият министър изрази критика и към компенсационните мерки, прилагани в редица европейски държави като Австрия, Франция, Германия и Гърция. По думите му въпреки въведените помощи там цените на горивата остават по-високи от тези в България. Според него извънредни мерки биха били оправдани само при значително по-драстични цени, например около пет евро за литър.
Василев коментира и помощта от 20 евро за гориво, предназначена за уязвими групи. Според него администрацията е отделила прекалено много време в дискусии около тази мярка, а резултатът е ограничен. По думите му до момента едва десетки хиляди души са подали заявления, а разпределената сума е около един милион евро.
Той постави под съмнение и ефективността на подобни социални програми, като посочи, че най-бедните граждани често дори не притежават автомобили и реално не могат да се възползват от подобна подкрепа.
В заключение икономистът заяви, че основният проблем на българската икономика не е в доходите, а в структурата на държавния сектор. Според него публичната администрация е прекалено разширена, има множество незаети щатни позиции и твърде много държавни предприятия. Като възможно решение той посочи по-широко използване на приватизация и концесии, като подчерта, че в частния сектор проблемите с кадрите и възнагражденията са значително по-малки.
