На Велики вторник в православните храмове се четат едни от най-поучителните евангелски притчи. Освен притчата за талантите, вярващите си припомнят и притчата за десетте девици, която носи силно духовно послание за готовността на човешката душа.
В евангелския разказ се говори за десет девици – пет мъдри и пет неразумни. Смисълът на притчата се отнася символично до човешките души. Мъдрите девици разполагат както със светилници, така и с елей, докато неразумните имат само светилници.
В християнската символика светилниците се тълкуват като образ на човешкото тяло, а маслото – елеят – се свързва с милосърдието и добродетелите. Самата дума „елей“ има връзка с гръцкото „елеос“, което означава милост. От този корен произлиза и думата „полиелей“, използвана в богослужението със значение „многомилостив“.
По време на празничната утреня в храма светлината на запалените свещи и елей подчертава духовния смисъл на богослужението. Тогава се изпълняват псалми, възхваляващи безкрайната Божия милост, като многократно се повтаря възгласът: „защото е вечна Неговата милост, алилуя“.
Страстната седмица е заключителната част от Великия пост. Тя започва след Лазаровден и води към най-светлия християнски празник – Възкресение Христово. През тези дни църквата си припомня последните събития от земния живот на Иисус Христос и призовава вярващите към духовна подготовка и размисъл.
