Финландско проучване, наблюдавало моделите на сън при над 3 000 възрастни на средна възраст в продължение на почти десетилетие, установи, че нередовните часове за лягане и краткият сън са свързани с по-висок риск от сериозни сърдечносъдови събития. Изследването използва носими устройства за проследяване на почивката и различни биомаркери, което позволява да се оцени не само продължителността и качеството на съня, но и регулярността на навиците в денонощието.
Авторите разгледаха три основни параметъра: час на лягане, час на събуждане и т.нар. „среда на съня“ — времевата точка, която се намира по средата между заспиването и пробуждането. Анализът показва, че при участници, които спят средно по-малко от осем часа на нощ, нередовното лягане и големите вариации в средата на периода за сън представляват значим рисков фактор за тежки сърдечни инциденти. Обратно, при хората с над осем часа сън на нощ тези колебания изглеждат с по-слабо влияние и в някои случаи действат като защитен фактор.
Водещият автор Лаура Науха обяснява, че отчитането на отделните аспекти на временните навици — време за лягане, време за ставане и среден час на съня — дава възможност да се проследят независимите връзки между всеки от тях и бъдещите здравни събития. Тя посочва, че редовността на лягането най-вероятно отразява общия ритъм на ежедневието и степента на неговите колебания, което може пряко да влияе на възстановяването на сърцето през нощта.
Резултатите допълват растящия обем данни за значението на циркадния ритъм в регулирането на хормоните и метаболитните процеси. Нарушенията в този ритъм се свързват с повишен риск не само от сърдечни заболявания, но и от широк спектър състояния — от метаболитни проблеми до когнитивни нарушения. Ето защо авторите подчертават, че поддържането на стабилен режим на лягане може да бъде ефективна и лесно приложима превантивна мярка.
При това изследването напомня за деликатния баланс при продължителността на съня: прекалено краткият сън е рисков, но и прекомерното спане в отделни проучвания е свързано с метаболитни затруднения като диабет. Ето защо експертите предупреждават срещу опитите за „надоптимизиране“ на режима без наблюдение и индивидуален подход.
Авторите също така отбелязват, че хроничният стрес и елементите от начина на живот, които вредят на сърцето — като екстремно натоварване, проблеми с психичното здраве и прегаряне — често са едновременно причина и следствие на нарушен сън. Тези фактори действат синергично, като влошават качеството, продължителността и регулярността на почивката и увеличават риска за сърдечносъдови проблеми.
Интересно наблюдение от анализа е, че часовете на събуждане оказват по-малко влияние върху риска в сравнение с нередовното лягане и променливата средна точка на съня. В същото време други изследвания сочат, че начинът на събуждане — например ранен от рязка аларма с висока сила на звука — може да предизвика временен скок на кръвното налягане, сърдечната честота и кортизола, което в дългосрочен план може да има негативни ефекти върху сърдечното здраве.
За гражданите това означава, че простите и постоянни промени в режима на сън могат да бъдат значими и да намалят вероятността от тежки сърдечни събития. Понеже милиони хора по света живеят със сърдечни заболявания, намирането на практични и лесно приложими начини за превенция остава ключово. Това са важни новини за сектора здраве и начин на живот и намират отражение и в българския медиен пазар, съобщава town.bg. В допълнение, информацията по темата се следи от читатели и платформи като таун.бг, където често се публикуват новини за здравето.
Заключението на изследователите е, че поддържането на редовен график за лягане трябва да бъде разглеждано като част от комплексната стратегия за защита на сърцето, заедно с контрол на стреса, здравословен начин на живот и внимателно следене на продължителността на съня.
Абонирайте се за нас в Google News.
