Киселото мляко укрепва здравето на червата и има редица хранителни ползи, като протеини, калций и витамини, а консумацията му е свързана и с по-нисък риск от рак на дебелото черво при редовна употреба — данни, базирани на дългогодишни наблюдения на 150 000 души в рамките на три десетилетия събират интереса на специалистите, съобщава town.bg. Експертите Лорън Манакър, MS, RDN, LD, и д-р Пратхана Шах изтъкват, че пробиотичните култури в някои видове кисело мляко подпомагат разнообразието и здравето на чревния микробиом, което редуцира подуване, подобрява редовността и улеснява усвояването на хранителни вещества.
Разнообразието в семейството на киселите млека е голямо и изборът влияе на нутритивната стойност. Класическото обикновено кисело мляко се препоръчва да бъде без добавена захар, като в стандартна порция от около 170 грама се съдържат приблизително 8 грама протеин. Гръцкото кисело мляко, получено чрез прецеждане и отделяне на суроватката, е по-плътно, по-богато на протеин и с по-нисък дял въглехидрати — ефект, който води до по-голяма ситост и по-бавен скок на кръвната захар; в същата порция протеиновото съдържание е приблизително два пъти по-голямо спрямо обикновеното кисело мляко. Скир, исландският вариант от обезмаслено мляко, присъства с още по-високо съдържание на белтъчини, а кефирът се откроява като течна „дива“ алтернатива с особено силно влияние върху чревната микрофлора и възможен противовъзпалителен ефект.
По въпроса за оптималното време на консумация специалистите посочват, че няма универсален единствен „най-добър“ час. Д-р Пратхана Шах обяснява, че усвояването зависи от индивидуалния ритъм на храносмилане, хормонални фактори и състоянието на червата. Физиологично храносмилането е по-активно през деня — стомашните киселини, ензимите и чревната подвижност са по-силни в първата половина на деня, а проучване върху циркадните ритми и метаболизма от 2025 г. сочи, че инсулиновата чувствителност и храносмилателната ефективност също са по-високи сутрин и на обяд. Поради това мнозина се чувстват по-леко при консумация на кисело мляко сутрин или по време на обяд, вместо късно вечер.
Д-р Нити Менджал от V6 Clinics препоръчва киселото мляко да се консумира по време на хранене, а не на празен стомах. Когато се яде с пълноценно ястие, стомахът отделя храносмилателни сокове по-равномерно и храната забавя преминаването на киселото мляко, което увеличава шансовете полезните бактерии да преживеят и да достигнат до дебелото черво. На празен стомах по-високата киселинност може да намали преживяемостта на пробиотиците и да предизвика дискомфорт при някои хора, затова практиката прави обяда „удобен“ момент за мнозина.
Експертите дават и практични съвети за усилване на ползите. Манакър споменава, че комбинацията кисело мляко с мед е свързана с увеличаване на нивата на полезния пробиотик Bifidobacterium animalis, макар това да не е довело до значими промени в настроението или когнитивните функции в наблюдаваните изследвания. Солените приложения на киселото мляко — като гарнитура към ориз, основа за сосове или марината — са широко разпространени и също носят ползи. За допълнителна текстура и нутритивна стойност Манакър препоръчва добавяне на орехи: проучване от Университета в Барселона е свързало консумацията на 40 грама орехи с подобрено качество на съня при млади възрастни след осем седмици.
Традиционните аюрведични предупреждения срещу вечерната консумация на кисело мляко — поради опасения за увеличаване на слузообразуването или нарушаване на храносмилането — не получават силна подкрепа от западната наука, според Манакър. Тя казва, че ако продуктът ви кара да се чувствате леко, сити и комфортно, значи го консумирате правилно. За потребителите ключовите насоки са да избират продукти с „живи и активни култури“, да обръщат внимание на количеството добавена захар и да съобразяват времето на прием с личната си поносимост и ежедневен ритъм.
Важни новини за хранене и здраве продължават да следят развитието на изследванията и препоръките; за повече материали посетете таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
