Астронавтката Кристина Кох, част от екипажа на „Артемис II“, разказа как се е справяла със синдрома на самозванеца преди и по време на подготовката за историческия полет, който я превърна в първата жена, пътувала до обратната страна на Луната. Тя, на 47 години и с професионална подготовка като електроинженер, сподели в интервю за списание Brilliant Star стратегии, които ѝ помогнаха да намали ефекта на стереотипите и допълнителното когнитивно натоварване, което те носят.
Кох описа чувството да си част от група, която е недостатъчно представена в работна среда, и обясни как това допълнително „верижно“ мислене — непрекъснатото съображение дали поведението ѝ ще бъде оценено по полов признак — отнема ресурс от изпълнението на основните професионални задачи. Тя посочи, че трудността не винаги е лесно да бъде разпозната като резултат от липсата на представителност или просто като „трудна задача“. Този постоянен вътрешен диалог, според нея, може да намали възможността за адекватна работа и да повиши тревожността.
Вместо традиционните утвърждения „Ти можеш“ или „Ти си добра в това“, които често се препоръчват за повдигане на увереността, Кох каза, че по-ефективен за нея се е оказал друг подход: да си повтаря, че хората, които я оценяват, вече са забелязали и признават нейните умения. Този вътрешен монолог — „Те знаят, че съм наистина, наистина добра в това“ — ѝ е давал увереност да не интерпретира всяка малка грешка като доказателство за по-широк негативен стереотип. Според нея не е от значение дали вътрешно вярва напълно в това; важното е възприемането, че оценителите имат положителна представа за нейните способности.
Кох обсъди също явлението, което психологията нарича „стереотипна заплаха“ — ситуация, в която хората се опасяват, че биха потвърдили негативен стереотип за своята социална група, било то по пол, раса, възраст или професия. Това страхуване води до повишена тревожност, увеличено когнитивно натоварване и в крайна сметка до по-слаби резултати в изпълнението на задачите. Тя обясни, че за нея осъзнаването на този механизъм е било ключово за намиране на работеща стратегия.
В интервюто тя описва и социалните аспекти на работата в екип, особено в среди, където не е лесно да се намери общ език или да се изградят неформални връзки извън службата. Липсата на общи занимания, различията в свободното време и невъзможността за по-дълбока идентификация с колегите добавят още фактори, които усложняват усещането за принадлежност и увеличават нуждата от вътрешни стратегии за самоподкрепа.
Кох беше част от екипаж, който се отдалечи от Земята повече от всеки друг в историята, но дори такава „стратосферна“ кариера не я е предпазила от човешките емоции и вътрешни съмнения, които много хора срещат в средата на професионалния си път. Тя акцентира, че трикът не е да го убеждаваш себе си в своята гениалност, а да приемеш, че околните вече са забелязали и оценили твоите умения — нагласа, която може да понижи ефекта от натрапчивите стереотипи.
Този личен пример от астронавт, която буквално е преодоляла „стъклен таван“ с ракета, носи послание към всички професионалисти, които се борят с усещане за несъответствие между вътрешната си самооценка и външните доказателства за компетентност. За читателите на новини и важни новини тези изводи предлагат практическа насока: не винаги е необходимо да си повтаряш, че си страхотен — понякога е достатъчно да си напомниш, че другите вече са забелязали това. Стратегията на Кох има потенциал да помогне и на хора извън високотехнологичните среди, включително в организации и екипи с недостатъчно представени групи.
Тази история също така беше отразена в локални медийни публикации и дискусии за кариерно развитие — за подробности съобщава town.bg. Важно е да се отбележи, че подобни лични подходи към самонаблюдението и самооценката могат да бъдат внедрени в ежедневната професионална практика и да намалят негативния ефект от стереотипите.
В заключение, опитът на Кристина Кох демонстрира, че дори при изключителни постижения психологическите предизвикателства остават реалност, но са преодолими с осъзнати стратегии и промяна в перспективата — урок, който е приложим за широк кръг професионалисти и екипи. Таун.бг представя това като част от актуалния разговор за равнопоставеността и професионалното развитие в новините.
Абонирайте се за нас в Google News.
