Екип от изследователи в Azienda USL–IRCCS в Реджо Емилия анкетира 239 италиански специалисти по палиативни грижи, доброволци в хосписи, медицински сестри и психолози за сънищата и виденията в края на живота, споделяни от техни терминално болни пациенти. Резултатите, публикувани в списание Death Studies, съобщава town.bg.
Анализът показва, че в последните дни от живота у болните изплуват повтарящи се мотиви и образи. Често срещани теми са събиране с починали близки, преживявания, свързани с прага на преминаване — ярка светлина, врати, стълбища — както и други символични образи като тунели или геометрични фигури. Някои пациенти разказват за успокояващи и принасящи вътрешно удовлетворение сънища; други описват страховити или конфликтни видения.
Изследователите отбелязват, че такива сънища могат да имат важно релационно и терапевтично значение. По думите на екипа, обсъждането на виденията в края на живота открива възможност пациентите да докоснат неизказани теми чрез символен език, който обикновено заобикаля рационалните защитни механизми като отричане. Това, според авторите, позволява на клиницисти и близки да разпознаят емоционални нужди и да предложат подкрепа, която пряко разговорно общуване не винаги успява да покрие.
В проучването са приведени и конкретни клинични примери. Един специалист описва пациентка, която сънувала съпруга си да ѝ казва „Чакам те“, интерпретирайки го като знак за вътрешен мир и приемане на предстоящата смърт. Друга пациентка споделя сън, в който „се изкачва боса към отворена врата, изпълнена със светлина“. Някои спомени са изпълнени със символи на спокойствие — например образът на бял кон, препускащ по брега — докато други са силно дестабилизиращи, като видения на чудовище с лицето на близък човек, което дърпа болния надолу.
Авторите на изследването подчертават, че тревожните и смущаващи видения често отразяват нерешени конфликти или несподелени клинични и емоционални потребности. Те сочат и хипотезата, че терминалното заболяване по своята същност отключва стрес, депресия и нарушения на съня, които могат да усилят запомнянето на сънищата — явление, наблюдавано и в по-широки социални контексти, например по време на пандемията от COVID-19.
Неврофизиологичният контекст също е част от обсъждането: ярките сънища най-често се появяват по време на REM фазата, когато мозъкът е особено активен. Изображенията могат да функционират като психично облекчение, а някои от успокояващите сънища да действат като психодуховни механизми за справяне в последните етапи от живота.
В публикацията изследователите посочват, че това е първото академично проучване, изследващо системно виденията по време на сън при терминално болни, а не само хора с преживявания близки до смъртта (NDE). Ръководителят на екипа Елиза Рабити отбелязва, че въпреки разпространението и релационния характер на тези феномени, те все още нямат ясно културно и клинично признание. Рабити добавя, че пациентите често се въздържат да споделят виденията от страх да не бъдат подиграни, осъдени или сметнати за объркани.
Авторите отправят призив към по-нататъшни и по-задълбочени изследвания, които да изяснят механизми, клинични импликации и възможности за интервенция при пациенти в края на живота. Те подчертават и нуждата от по-добра подготовка на персонала в хосписите и палиативните звена за разговори по тези чувствителни теми, които могат да бъдат значими както за пациенти, така и за техните близки.
Тази тема попада в полето на важни новини за здравеопазването и палиативните грижи; за читателите на онлайн изданията и професионалните среди проучването предлага допълнителна перспектива, която таун.бг и други информационни платформи следват като част от актуалните новини и анализи.
Абонирайте се за нас в Google News.
