Равенсбрюк, открит през май 1939 г., се превръща в основния концентрационен лагер, предназначен за жени в нацистка Германия. Над 120 000 затворнички от повече от 30 държави минават през комплекса до пролетта на 1945 г., а според исторически оценки десетки хиляди умират в резултат на глад, болести, екзекуции и системно насилие, съобщава town.bg. Тези факти са сред важните новини, които напомнят за мащаба и специфичността на лагерната система.
Администрацията на лагера е под контрола на СС, а в персонала влизат стотици жени-надзирателки. Затворничките описват ежедневни проверки преди изгрев, дълги периоди стоене прави при ниски температури, лоши санитарни условия, нападения от паразити и постоянен недостиг на храна. В комплекса едновременно са били настанявани десетки хиляди женски затворници, а на място се провеждало и обучение на надзирателки за други лагери.
Равенсбрюк функционира и като производствен център. Точно до оградата са оперирали работилници, ангажирани с производството на електрически компоненти за нуждите на армията, а вътре в лагера жените шият униформи, ремонтират оборудване и изпълняват тежка физическа работа в наказателни отряди. Сред фирмите, чиито работилници са били свързани с комплекса, е посочена Siemens. Принудителният труд е бил основна част от режима и допринася за високата смъртност и изтощението на затворничките.
Между 1942 и 1943 г. група млади полски жени, известни по-късно като „Зайците“, са подложени на медицински опити. В хода на тези експерименти лекарите извършват разрези по крайниците, инфектират рани и изпробват лекарства, а някои от участничките са екзекутирани, за да се прикрият следите. Оцелелите стават ключови свидетели след края на войната и техните белези служат като доказателства при процесите срещу военни престъпления.
Първоначално лагерът не разполага с газова камера, но с увеличаването на депортациите през 1944 г. СС строи такава в непосредствена близост до крематориума. В последните години от функционирането на комплекса голям брой жени умират от глад, болести, разстрели или чрез обгазяване, което допълнително увеличава числото на жертвите.
В съседство на основния комплекс е изграден лагерът Укермарк, представян от нацистите като „лагер за превъзпитание на младежта“, но в практиката това се оказва място за наказание и систематично пренебрегване на здравето на момичетата и младите жени. В Равенсбрюк и в Укермарк децата страдат от същите лишения като възрастните, а новородените рядко преживяват повече от няколко дни.
Въпреки условията на безпощадно репресиране, в лагера се формират мрежи за взаимопомощ и съпротива. Сред оцелелите, чиито истории са документирани, са Женевиев дьо Гол-Антониоз, племенница на Шарл дьо Гол и по-късно обществена дейци; Кори тен Бом, нидерландска часовникарка, арестувана за укриване на евреи; и Одет Сансъм (Хелоуз), британска агентка на специалните служби, която преживява мъчения и смъртна присъда, но доживява освобождението. Тези имена и съдби остават част от историческата памет за лагера.
С настъпването на съветските части през април 1945 г. СС организира т.нар. „маршове на смъртта“ на северозапад, при които хиляди затворнички са заставени да напуснат лагера; много от тях умират по пътя. Около 3 000 жени, твърде слаби, за да бъдат изведени, са оставени в комплекса. На 30 април 1945 г. Червената армия освобождава останалите затворнички; оцелелите напускат изтощени и болни, често без надежда да намерят оцелели членове на семействата си.
След войната мястото е трансформирано в мемориален комплекс, посветен на паметта на жертвите. През 1954 г. немският скулптор Вил Ламерт изработва паметник на територията на бившия лагер, който ежегодно се посещава и отрупва с цветя на Деня на паметта на Холокоста. Тези материали представляват важни новини за обществената памет и продължават да предупреждават за жестокостите, извършени в институционализирани системи на потискане.
Източник: Sky History
Абонирайте се за нас в Google News.
