В последните месеци световният пазар е белязан от масови съкращения, насочени към оптимизиране на разходите, което провокира опасения за спад в потреблението и възможна пазарна криза. Според Стефка Танчева, HR ръководител с над 15 години опит и член на Управителния съвет на Българската асоциация за управление на хора, рискът от т.нар. капан на автоматизацията е реален, но може да бъде избегнат при адекватна реакция от работодатели, служители и държавни институции.
Танчева обяснява, че проблемът не е само в загубата на работни места: когато автоматизацията намали разходите за бизнеса, тя може паралелно да свие и доходите на отделни групи работещи, което рефлектира върху покупателната способност и общото потребление. Това, по нейните думи, създава порочен кръг — съкращенията водят до намалено търсене, което от своя страна подкопава приходите на компаниите и на пазара като цяло.
HR експертът акцентира на скоростта, с която изкуственият интелект се внедрява в организации: „Технологиите исторически създават повече работни места отколкото унищожават, но днес темпът на промяна изпреварва нашата способност за адаптация.“ Именно тази асиметрия, според Танчева, увеличава риска от структурна безработица и дълбоки икономически ефекти, ако не се предприемат превантивни мерки.
Ключов елемент в предложената стратегия е инвестицията в човешкия капитал чрез обучение и преквалификация. Танчева настоява, че вместо автоматични съкращения компаниите трябва да планират програми за придобиване на меки умения и нови компетенции — умения, които са по-трудно автоматизируеми, като емпатия, креативно мислене и комплексно вземане на решения. Тя посочва, че AI може да поеме рутинни операции, но не може да възпроизведе човешката способност за емоционално съпричастие и интуитивно управление на взаимоотношенията.
В публичния дебат вече се появи и идеята за данък върху автоматизацията като инструмент за омекотяване на социалните ефекти от внедряването на нови технологии. Танчева не формулира конкретна позиция по данъчните механизми, но подчертава, че подобни предложения отразяват необходимостта от широки обществени решения — от образователни политики до социална защита и стимули за работодателите да инвестират в служителите си.
Според нея, успешният преход изисква координирани действия: работодателите да създават вътрешни програми за преквалификация, образователните институции да адаптират съдържанието си към новите потребности, а правителствата да подкрепят тези процеси чрез финансови и регулаторни мерки. В противен случай автоматизацията може да намали както разходите за бизнеса, така и доходите на големи групи от населението, което в крайна сметка води до понижение на потреблението и до по-тежки икономически последици.
Танчева също препоръчва да се разглежда автоматизацията не само като заплаха, а и като възможност: ако рутинните задачи бъдат поети от машини, хората могат да се пренасочат към роли, в които човешкият принос е незаменим — продажби, творчески професии, управление и вземане на стратегически решения. Този преход изисква конкретни програми за развиване на меки умения и дългосрочна визия за пазара на труда.
Темата бе разисквана в интервю на Мария Илиева с Танчева, в което тя подчерта важността на превантивните мерки и на перспективата за растеж на доходите в синхрон с повишаване на производителността. За повече анализи и новини по темата, включително важни новини за пазара на труда, съобщава town.bg. В материалите се използва и терминология, която често се дискутира в професионалната общност на таун.бг и сред специалисти по човешки ресурси.
Завършвайки, Танчева призовава за разумен подход: комбиниране на преквалификации, инвестиции в човешки умения и политики, които да гарантират, че автоматизацията ще повиши както производителността, така и доходите, вместо да ги снижи, с което да се предотврати потенциално свиване на пазара и спад в общото потребление.
Абонирайте се за нас в Google News.
