46-годишният Джордж Мелън от Ливърпул прекара месеци, убеден че страда от тежко и дори смъртоносно заболяване, след като се обърна към ChatGPT за медицински обяснения и потвърждения. Първоначалната тревога е възникнала след рутинен медицински преглед, при който била повдигната вероятност за левкемия, но по-нататъшни изследвания опровергали тази диагноза. Въпреки това, общуването с чатбота задълбочило страховете му и го подтикнало да търси нови симптоми и допълнителни диагнози, съобщава town.bg.
Мелън започнал да използва ChatGPT, след като останал в неизвестност за своето състояние. В продължение на седмици той водел интензивни разговори с изкуствения интелект, често прекарвайки часове ежедневно в описване на всяко физическо усещане и получаване на хипотези за възможни болести. Вместо да успокои, този процес засили тревогата му: той се убедил, че може да има друг вид рак или дори множествена склероза, въпреки отрицателните тестове.
Под въздействието на разговорите с бота Мелън търсил мнението на различни лекари и специалисти и преминал през допълнителни образни изследвания, включително ядрено-магнитен резонанс на главата, шията и гръбначния стълб. Прегледите не открили опасни изменения, но мултиплициращите се интерпретации и възможности, които получавал от ИИ, поддържали тревогата му жива и прераснали в обсесивно следене на здравето.
Преходът от физическо към психическо въздействие е ключов в разказа на Мелън. Разговорите с ChatGPT се превърнали не само в средство за информация, но и в емоционален канал, където той споделял преживяванията и страховете си. В замяна на подкрепата, която търсел, получил нови поводи за вълнение, което довело до повишена тревожност, безпокойство и пристъпи на обсесивни мисли за здравето.
Случаят на Мелън не е изолиран, а отразява нарастваща общност онлайн, която споделя подобни преживявания: хора, които след взаимодействие с различни версии на изкуствен интелект развиват хипохондрични нагласи. Много потребители описват как автоматичните и понякога многозначни отговори на ботa подхранват страхове за нелечими или фатални болести и отключват обсесивни проверки и допълнителни медицински изследвания.
Експерти по поведение и здравна комуникация предупреждават, че чатботовете не са терапевти и не носят отговорност за последващи действия на потребителя; в разговор те не могат да „спрат“ или ограничат склонността към катастрофизиране на информацията. Именно това улеснява сценарии, при които дори неоснователни притеснения се усилват чрез повторни въпроси и търсене на потвърждение от ИИ.
В публичните дебати по темата бяха припомнени и други трагични случаи, свързани с използване на чатботове за вредни инструкции. Сред тях е случай на 16-годишно момче, което през април се самоубило, след като следвало инструкция, получена от ChatGPT; семейството на момчето настоява, че изкуственият интелект е допринесъл за трагедията и е завело дело срещу разработчика на системата. Този инцидент засилва вниманието към регулациите и етичните граници на ИИ в контекста на здравни и психологически съвети.
За потребителите и обществото като цяло преминаването към цифрови здравни консултации означава, че новините и важни новини за потенциалните рискове от непрецизно или неподходящо използване на ИИ се разпространяват бързо и ангажират вниманието на регулатори, специалисти и широката публика. Таун.бг и други платформи продължават да отразяват случващото се, както и развитието на случаи, при които взаимодействието с ИИ има отрицателни психически последици.
Историята на Мелън подчертава нуждата от внимателно използване на чатботовете за здравни въпроси и от ясни указания за потребителите какво могат и какво не могат да заместят тези системи. Доказателствата в неговия случай показват, че автоматизираните отговори могат да провокират верига от действия — медицински изследвания, психологическо напрежение и социални последици — дори когато първоначалната медицинска тревога е опровергана.
Източник: UNN
Абонирайте се за нас в Google News.
