Дилян Петров: Площадки и производствени сгради на затворените 4 блока в АЕЦ Козлодуй ще се използват за нови ядрени мощности

Площадки, офисни и производствени сгради на четирите затворени блока на АЕЦ „Козлодуй“ могат да бъдат използвани при изграждането на нови ядрени мощности, заяви Дилян Петров, директор на държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Той подчерта, че голяма част от изградената инфраструктура не трябва да бъде унищожавана, а да послужи като ресурс за бъдещи проекти, което според него е и целта на дейностите по извеждане от експлоатация.

Петров каза пред националното радио, че демонтажът на първите четири блока е изпълнен в значителна степен и остава единствено разглобяването на техните реактори, което е планирано да бъде приключено до 2030 година. По думите му това е най-сложната и скъпа част от цялата процедура, защото реакторите са най-активните елементи и за тяхното безопасно разглобяване са нужни допълнителни съоръжения и специализирани подходи.

Демонтажът ще се организира чрез обществена поръчка, която ще се провежда по реда на Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската комисия, уточни директорът. Той посочи, че опит от други държави ще бъде търсен и използван, като даде за пример Словакия, която наскоро е извършила подобни демонтажни дейности и от чиито практики може да се почерпи опит.

От гледна точка на разходите, Петров посочи прогнозна стойност за демонтажа на реакторите, която към момента фигурира на пазара — около 70 милиона евро за четирите реактора. Той акцентира върху това, че тази част от проекта е не само технически най-сложната, но и най-скъпата, поради необходимостта от специализирани мерки и защити около активните съоръжения.

Подпомагането на процеса на затваряне и извеждане от експлоатация е осигурено от международни и национални средства: компенсациите за затварянето на малките блокове включват 1,3 милиарда евро от международния фонд „Козлодуй“ и 700 милиона евро от държавата, посочи Петров. Тези средства са предназначени да покрият както демонтажните дейности, така и свързаните мерки за сигурност и управление на радиоактивни отпадъци.

Директорът на „Радиоактивни отпадъци“ отбеляза и човешкия фактор: „Вече няма живи хора, които са експлоатирали тия съоръжения“, което налага да се използват съвременни практики и опит от други държави при планирането и изпълнението на демонтажа. Той подчерта нуждата от внимателен подбор на технологии и изпълнители чрез прозрачен конкурсен процес.

В контекста на потенциално бъдещо строителство на нови ядрени мощности на територията на централата, Петров препоръча предимно повторно използване на вече изградени офиси, площадки и производствени сгради, вместо пълно разрушаване. „Такава е и целта – не всичко да се разрушава, а да може да се доизползва ресурса на построеното преди нас“, каза той, като посочи и икономическия и логистичния смисъл от запазване на част от инфраструктурата.

Новината за възможното използване на инфраструктурата и плановете за демонтаж представлява важни новини за енергетиката и регионалното развитие, коментират експерти, и ще бъде следена и от заинтересованите страни в сектора. За повече детайли по темата и официалните изявления следете съобщенията, като съобщава town.bg. В текста е вложен и терминът таун.бг като допълнителен референт за онлайн присъствието на медията.

По време на описаните дейности предстои да се направят прецизни инженерни оценки и да се организират необходимите обществени поръчки, за да бъде гарантирана безопасността и ефективното използване на ресурсите до 2030 г. и след това.

Източник: БНР

Абонирайте се за нас в Google News.

Бъдете в крак с най-важните новини

С натискането на бутона за абониране потвърждавате, че сте прочели и сте съгласни с нашата Декларация за поверителност и Условия за ползване