Европейската комисия ще представи до лятото План за действие за електрификация, обяви председателката на институцията Урсула фон дер Лайен пред пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург. Изказването бе част от дебат, посветен на стратегията на ЕС по отношение на кризата в Близкия изток и отражението ѝ върху енергийните пазари, където, според думите ѝ, блокът губи по около €500 млн. на ден заради конфликта в Иран.
Фон дер Лайен посочи, че само за 60 дни сметката на ЕС за внос на изкопаеми горива се е увеличила с над €27 млрд., „без да е доставена дори една молекула допълнително“. На базата на тези данни Комисията дефинира електрификацията като ключов инструмент за намаляване на зависимостта от внос и за защита срещу бъдещи енергийни шокове. Тя обясни, че целта е да се увеличи производството на чиста енергия – от възобновяеми източници до ядрената енергетика – при стриктно спазване на технологичния неутралитет.
Като илюстрация на посочената цел Фон дер Лайен даде пример със Швеция: ако цената на газа там се повиши с €1 за мегаватчас, сметката за електроенергия се увеличава едва с €0.04 за мегаватчас. Причината, според нея, е, че голяма част от електроенергията в страната идва от възобновяеми източници и ядрена енергия, което намалява прехвърлянето на ценовите колебания от един пазар към друг.
Комисията представи три групи мерки, насочени към повишаване на енергийната устойчивост на ЕС: засилена европейска координация при управлението на газовите хранилища и горивните резерви; целева подкрепа, насочена единствено към най-уязвимите домакинства и сектори в индустрията; и намаляване на енергийното търсене чрез мерки за енергийна ефективност, ускорена електрификация и прилагане на дигитални технологии.
В същото време фон дер Лайен предупреди за предизвикателствата пред финансовите ресурси на ЕС. От 2028 г. голяма част от плащанията по фонда „Следващо поколение ЕС“ започват да излизат към държавите членки, докато едновременно с това от бюджета трябва да се финансират конкурентоспособност, отбрана, сигурност, селско стопанство и кохезионна политика. Това, подчерта тя, налага търсене на нови собствени ресурси за бюджета на Общността.
В началото на изказването си председателката на Комисията съобщи и готовността на ЕС да отпусне първи транш в размер на €45 млрд. за Украйна още през това тримесечие. По думите ѝ една трета от сумата е предназначена за покриване на бюджетни нужди, а останалите две трети за отбранителни цели. Първият отбранителен пакет, който ще бъде насочен към създаване и доставка на дронове „от Украйна и за Украйна“, е с приблизителна стойност близо €6 млрд.
По отношение на ефекта от санкциите фон дер Лайен изрази уверение, че те оказват осезаем натиск върху руската икономика. Тя посочи, че нарастващата инфлация и бързото покачване на лихвените проценти правят последствията от конфликта осезаеми за населението, а отговорът на Кремъл включва ограничаване на интернет и свободната комуникация. „Руснаците усещат, че отново живеят зад Желязна завеса – този път цифрова“, каза тя, но допълни, че историята показва, че „всички стени в крайна сметка падат“.
Дискусията в парламента подчерта нуждата от дипломатическа и икономическа координация на равнище ЕС, както и от ясни приоритети при разпределянето на ресурсите в контекста на геополитическата нестабилност. Новият План за действие за електрификация ще бъде част от по-широка стратегия за енергийна автономност, в която Комисията предлага конкретни интервенции за пазарно регулиране, инфраструктурни инвестиции и социална защита за най-засегнатите групи.
Това развитие е част от важни новини за енергийната политика на Съюза и ще бъде проследено внимателно от държавите членки, енергийните компании и промишления сектор. За по-нататъшни подробности и актуализации за темата и реакциите на институциите съобщава town.bg. В контекста на тези предложения и предстоящите решения публикациите и анализите в таун.бг остават източник на новини и анализ за българската аудитория.
Абонирайте се за нас в Google News.
