Един от най-запомнящите се моменти в историята на наградите „Оскар“ се случва през 1973 г., когато Марлон Брандо печели статуетката за най-добра мъжка роля, а вместо него на сцената се появява 26-годишната активистка Сачин Литълфедър, съобщава town.bg. Събитието предизвиква силни реакции в развлекателната индустрия и формира дългогодишен дебат, който продължава да влиза в важни новини и анализи.
Литълфедър, родена като Мари Луиз Круз на 14 ноември 1946 г. в Салинас, Калифорния, описва своето детство като белязано от насилие и трудности. Според дългогодишните ѝ разкази майка ѝ била от бяла раса, а баща ѝ имал връзки с индиански племена апачи и яки. Тези лични истории, както и преживяното насилие, оформят нейния ангажимент към социалните каузи и търсенето на индианско наследство, което води до промяна на името ѝ и до активистката ѝ дейност в края на 60-те години.
Като обществена фигура Литълфедър се противопоставя на стереотипните роли, в които Холивуд често изобразява коренното население на Америка. Тя посещава резервати, участва в протести като окупацията на остров Алкатраз и търси платформи за промяна на начините на представяне в киното. Именно чрез общи познати, сред които режисьорът Франсис Форд Копола, тя се среща с Марлон Брандо, който ѝ предлага да приеме статуетката от негово име като форма на протест.
Ден преди церемонията Брандо подготвя дълъг текст за публично изказване, но продуцентът на шоуто Хауърд Кох налага ограничения: Литълфедър получава 60 секунди и забрана да докосва статуетката. На сцената тя носи традиционна рокля от еленова кожа и учтиво отказва подадения от Роджър Мур „Оскар“. В кратката си реч тя критикува начина, по който Холивуд третира индианците, и обръща внимание на медийното мълчание по повод насилието и конфронтациите в Уундед Ний, Южна Дакота. Речта ѝ трае под минута, но оставя дълбок отпечатък в американската публичност.
Последствията за Литълфедър са бързи и тежки: тя попада в неформален „черен списък“ в Холивуд, среща се с клевети и слухове за личния ѝ живот, а кариерата ѝ в киното не успява да продължи. Дори Брандо по-късно изразява съжаление, че я е поставил в уязвима позиция пред враждебната публика. През годините случаят остава част от по-широкия дебат за ролята на политиката на церемониите и за границите на протестите пред националната сцена.
В началото на XXI век и особено през 2022 г. спорът добива нов обрат, когато журналистка публикува списък с личности, за които се твърди, че са присвоили индианска идентичност. Сестрите на Литълфедър, Труди Орланди и Розалинд Круз, заявяват пред разследването, че семейството им няма индиански корени и че Мари Круз е приела чужда семейна история като своя. Тези обвинения подновяват дебата за автентичността и за това коя история има право да бъде представена публично. Защитници на Литълфедър от своя страна посочват, че липсата на официални документи не е необичайна, тъй като архивите на много племена са били унищожавани или са непълни, и че това усложнява проверките на корените.
През 2022 г., почти половин век след инцидента на „Оскар“-ите, Академията официално отправя извинение към Литълфедър за начина, по който е била третирана. Според писмото, емоционалният товар и цената за кариерата ѝ са били непоправими и нейната смелост е останала твърде дълго непризната. Литълфедър приема извинението с характерния си хумор и остава последно известна с призива си към индустрията: „Не пишете нашите истории вместо нас. Позволете ни да бъдем себе си.“ Тя почива на 2 октомври 2022 г. след борба с рак на гърдата.
Случаят на Сачин Литълфедър продължава да присъства в новинарския дискурс като пример за напрежението между артистична сцена, политически протест и въпроси за идентичността. Тази история остава във важните новини и е предмет на анализи и спорове в медии и обществени форуми, включително в споменаването ѝ на таун.бг и други платформи.
Абонирайте се за нас в Google News.
