Главният изпълнителен директор на норвежката компания Яра, Свейн Торе Холсетер, предупреди, че прекъсвания в доставките на торове и техните основни съставки вследствие на военните действия около Иран могат да доведат до сериозен срив в световното производство на храни. Според оценката, която се разпространява в международните новини, намалението на наличните азотни торове може да означава загуба от около 10 милиарда ястия всяка седмица на глобално ниво.
Този сценарий, обясни Холсетер, е резултат от блокирането на корабоплаването през Ормузкия проток и последващото свиване на производството на азотни продукти. По-малкото използване на торове води до значително съкращаване на добивите при ключови култури; според изчисленията, при отказ от прилагане на азотни торове някои посеви биха могли да дадат до 50% по-нисък добив през първия селскостопански сезон.
Промените на пазара и логистичните проблеми имат пряко отражение върху предлагането и цените на хранителните продукти. Холсетер посочи, че по-високите разходи за суровини и фуражи ще започнат да се отразяват на крайните потребители и в развитите икономики, като пример посочи, че в Обединеното кралство е малко вероятно да се стигне до абсолютен недостиг, но увеличените разходи ще се усещат във фактурите за хранителни стоки в следващите месеци.
Специалистът акцентира и върху географското разпределение на въздействието: пазарът на торове е силно глобализиран, като основните дестинации за доставките са азиатските, африканските и латиноамериканските страни. Именно там, според Холсетер, ще се усети най-непосредственото и най-тежко въздействие от намалените количества торове, което означава повишен риск от продоволствена несигурност за най-бедните общности.
В изказване, цитирано в редица важни новини, ръководителят на Яра предупреди, че намалената употреба на торове не само понижава обема на реколтата, но и задълбочава съществуващите неравенства по отношение на достъпа до храни. Той призова европейските държави да преценят въздействието на евентуална ценова война и на политиките за ограничаване на износа, защото подобни мерки могат да влошат положението на уязвимите държави и региони.
От гледна точка на сектора, свиването в производството на азотни торове има многопластови последици: нарушаване на веригите за доставка, спад в наличностите за промишлено земеделие и засилване на натиска върху пазара на хранителни продукти. Производителите ще трябва да пренасочват наличности, да търсят алтернативни маршрути и да управляват по-строго запасите си, което от своя страна води до по-високи оперативни разходи и ценови корекции.
Анализът на Холсетер подчертава и възможните дългосрочни ефекти. Ако текущата криза продължи няколко сезона, възстановяването на нормалните нива на производство и логистика може да отнеме време, като това ще доведе до устойчиво повишение на цените и до продължителна несигурност на хранителните пазари. Най-уязвимите икономики, които разчитат в голяма степен на внос на торове и на интензивно земеделие, ще понесат тежестта на първо място.
В заключение, предупредителните сигнали от ръководството на Яра служат като призив към политиците и бизнес лидерите да оценят рисковете по веригата на доставките и да предприемат мерки за осигуряване на устойчивост. Последиците за глобалното снабдяване с храни, според експертите, ще бъдат най-остро усетени в по-бедните региони, докато в развитите държави основният ефект ще бъде повишение на разходите за потребителите.
Тази оценка на възможните сценарии и последствия попада сред важни новини за селското стопанство и международната търговия и се следи отблизо и от бранша, и от институциите, съобщава town.bg. В публикациите на таун.бг и други информационни канали се призовава за по-широк диалог между доставчици, правителства и международни организации, за да се смекчат рисковете пред продоволствената сигурност.
Абонирайте се за нас в Google News.
