На 2 май православният календар отдава почит на две значими личности – свети цар Борис-Михаил и свети Атанасий Велики, чиито дела оставят траен отпечатък върху духовната и историческата съдба на християнския свят.
Българският владетел Борис-Михаил остава в историята като човекът, извършил съдбовния избор за приемане на християнството. След дипломатически контакти както с Рим, така и с Константинопол, той приема вярата от Изток, а през 865 година заедно с него се покръстват болярите и народът. С този акт България поема нов цивилизационен път и се утвърждава като част от християнска Европа.
След смъртта на Кирил и Методий техните ученици намират убежище именно в България, където подпомагат духовното и книжовното развитие на държавата. По-късно Борис-Михаил се оттегля от властта и приема монашество, но се завръща, за да потуши опит за възстановяване на езичеството. В края на живота си отново се посвещава на вярата и умира като монах през 906 година. Заради своята мисия той е наречен равноапостолен светец.
На същата дата се почита и свети Атанасий – един от най-значимите богослови на ранното християнство. Роден в Александрия в края на трети век, той се утвърждава като защитник на православното учение срещу арианството. Като участник в Първия вселенски събор в Никея и по-късно като архиепископ, той посвещава десетилетия на отстояване на вярата, въпреки преследванията и дългите години в изгнание.
Неговото богословско наследство включва редица трудове, посветени на природата на Христос и ролята на Светия дух, както и духовни съчинения с трайно значение за християнската мисъл.
Денят съчетава историческа памет и духовно наследство – напомняне за ролята на вярата в изграждането на българската държавност и за приноса на великите църковни учители към развитието на християнството.
