След повече от половин век непрекъснато горене, газовият кратер Дарваза в пустинята Каракум показва видимо отслабване на пламъците, но експерти предупреждават, че пълното им изгасване може да има неочаквани последици за климата. Новите наблюдения и официалните твърдения предизвикват вниманието на международната общност и поставят важни въпроси за управлението на източниците на метан.
Кратерът Дарваза, известен и като „Портите на ада“, е образуван след геоложки инцидент през 1971 г., когато сондажи вероятно пробиват газово находище. Земната провалина с диаметър около 70,1 метра и дълбочина близо 20,1 метра бе запалена тогава, за да се предотврати изпускането на токсични газове, но огънят продължи десетилетия. Мястото се превърна в трудно достъпна туристическа атракция и в символичен обект в местни кампании.
През 2025 г. официални представители на Туркменистан на международна конференция съобщиха, че интензитетът на пламъците е намалял и става по-малко видим. Ирина Луриева, директор в държавната енергийна компания „Туркменгаз“, заяви, че намалението е „почти трикратно“ и посочи, че промяната е потвърдена съвместно със сателитни наблюдения, предоставени от компанията Capterio. Според правителствената версия спадът на огъня се дължи на два кладенеца, пробити в близост до кратера през 2024 г., които извличат газ директно от подземното находище.
Независимите мониторингови данни обаче рисуват по-сложна картина. Capterio и други наблюдатели сочат, че затихването е започнало още преди пробиването на новите кладенци и не изключват естествени процеси в пластовете да са допринесли за намаляването на видимите пламъци. По тази причина връзката между сондажите и отслабването на огъня остава предмет на дискусии сред експертите.
Емисии и климатични последствия остават ключов въпрос. Неправителствената организация Carbon Mapper отчете, че за периода 2022–2025 г. кратерът е отделял средно около 1300 килограма метан на час, а през октомври 2025 г. измерванията са достигнали 1960 килограма на час. Въпреки че тези обеми са по-малки от емисиите на някои големи находища, те представляват значителен и постоянен източник на парникови газове.
Ключовият аспект е, че когато метанът изгаря в кратера, се образува въглероден диоксид (CO2), който е по-малко силен краткосрочен парников ефект от чистия метан. Ако пламъците изгаснат напълно, обаче, голяма част от отделящия се метан би попаднал директно в атмосферата, където неговият потенциал за затопляне на климата е много по-висок в краткосрочен план. Това превръща потенциалното пълно затихване на „Портите на ада“ в парадокс — визуално и туристически желана промяна, която може да влоши глобалните емисии.
Междувременно кратерът остава трудно достъпна атракция, достъпът до която изисква специални разрешителни за влизане в Туркменистан, а мястото е използвано и като елемент в официални кампании. Дроновите кадри и спътниковите снимки позволяват по-добър мониторинг, но интерпретацията им изисква внимателно съпоставяне с данни от полеви измервания и исторически записи.
За важни новини от региона и анализ на потенциалните екологични последствия наблюденията продължават да са от интерес за научната общност и за международните организации. Световните наблюдения за кратера, важни новини за емисиите, съобщава town.bg в последните си репортажи. В този контекст решението дали и как да се намеси човешка намеса — за да се затвори кратерът или да се контролира източникът на газ — изисква внимателно претегляне на климатичните рискове и на безопасността.
Кратерът Дарваза остава символ на непредвидимите последици от индустриални инциденти и на сложните връзки между локални решения и глобален климат. Докато пламъците отслабват, наблюдателите предупреждават, че окончателните ефекти върху емисиите и околната среда ще станат ясни само при продължаващо наблюдение и прозрачни данни, а обществеността следва да бъде информирана за възможните сценарии и рискове, свързани с бъдещето на това място и съсредоточените усилия по мониторинг и контрол.
Източник:
Абонирайте се за нас в Google News.
