Конвенционалните начини на приготвяне на храна могат да носят сериозни рискове за здравето, предупреждават експерти. Най-голям проблем създават високите температури при готвене, при които се образуват токсични химични съединения, свързани с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и дори канцерогенни ефекти. Тези важни новини съобщава town.bg и са от значение за потребителите, които редовно консумират обработени с топлина продукти.
Пържене в дълбока мазнина остава сред най-рискованите методи. Храни като пържени картофи и пилешки хапки, потопени в силно загрято олио, водят до натрупване на нездравословни мазнини и трансмазнини, които увеличават вероятността от сърдечни заболявания, инсулт и някои видове рак. Редовната консумация на пържени продукти също се свързва с по-високи нива на възпаление в организма и с повишен риск от затлъстяване и развитие на диабет тип 2, сочи проучване, публикувано в списание Foods.
Гриловането на открит огън, във вид на печене на дървени въглища или на пламък, носи друг вид опасности: прилагането на екстремни температури към месо предизвиква химични реакции в аминокиселините и мазнините. Така се образуват хетероциклични амини (HCA), които възникват при термична обработка на животински белтъци, както и полициклични ароматни въглеводороди (PAH), които се получават, когато сокове и мазнини попаднат в пламъка и предизвикат дим и нагар. И двете групи съединения са свързвани с повишен риск от ракови заболявания.
Пърженето в тиган на много висока температура има сходен ефект. Готвенето при температури над 150 градуса по Целзий увеличава вероятността за образуване на HCA, а ако храната започне да пуши — и на PAH. Това означава, че интензивното запичане и дългото задържане на продукта при много висока температура може да превърне храната в източник на потенциално вредни химикали.
Топлинната обработка също така може да унищожи част от ценните хранителни вещества в храните и да доведе до синтез на още токсични съединения. Веднъж попаднали в организма чрез консумация, вещества като HCA, PAH и акриламид се метаболизират и могат да предизвикат оксидативен стрес и клетъчни увреждания. Особено внимание се обръща върху акриламида — тя се формира в нишестени храни като картофи, чипс и тестени изделия при достигане на покафеняване.
Затоплянето на храна в микровълнова фурна в пластмасови съдове се посочва като допълнителен рисков фактор. При нагряване пластмасата може да отделя микропластмасови частици и химикали, които попадат в храната. Последствията от поглъщането на такива замърсители включват опасения за повишен риск от някои видове рак, сърдечни заболявания, храносмилателни проблеми и репродуктивни нарушения. Ако контейнерът се омекотява след затопляне, това е сигнал, че материалът се разгражда и вероятно отделя вещества в храната.
Експерти препоръчват преминаване към методи на готвене, при които се използват по-ниски температури или които не излагат храната на директен огън. На преден план са пара, варене и печене при контролирана температура, които намаляват образуването на вредни продуктни на термичните реакции и запазват повече хранителни вещества. При нужда от пържене е по-добре да се избягва дълбокото потапяне в мазнина и да се използват масла с висока точка на димене — например рапично или авокадо — вместо мазнини, склонни към образуване на трансмазнини.
Съветите включват и по-честа консумация на сурови плодове и зеленчуци като начин за увеличаване на приема на естествени нутриенти, намаляване на преработените храни и ограничаване на методите, които стимулират синтеза на опасни химикали. Потребителите могат да следят внимателно начина на приготвяне у дома и да избягват повторно затопляне в пластмасови опаковки, като по възможност прехвърлят остатъците в съдове от стъкло или керамика.
Тези наблюдения са изложени като важни новини за хранителната безопасност и са релевантни за широк кръг потребители; част от информацията е била обобщена и от платформи като таун.бг в публикувани материали за здравословно готвене и рискове при термична обработка на храна.
Абонирайте се за нас в Google News.
