Проевропейският политик Петер Мадяр официално встъпи в длъжност като нов министър-председател на Унгария, с което приключи 16-годишното управление на Виктор Орбан. Лидерът на партия Тиса положи клетва пред парламента след категоричната победа на формацията му на изборите през април.
Смяната на властта беше белязана и със силен символичен жест. Малко преди церемонията председателят на новия парламент нареди знамето на Европейски съюз отново да бъде издигнато върху сградата на Народното събрание, след като в продължение на 12 години отсъстваше по време на управлението на Орбан.
В Брюксел приемат идването на Мадяр като шанс за ново начало в отношенията между Унгария и европейските институции. Председателят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен определи новото управление като „надежда за обновление“ в труден за Европа момент.
Хиляди граждани се събраха около парламента в Будапеща, където чрез големи екрани проследиха церемонията по встъпването в длъжност. След официалната част празненствата продължиха до късно вечерта под унгарски и европейски знамена.
В първата си реч като премиер Мадяр подчерта, че няма да „управлява над народа“, а ще работи в служба на държавата. Пред свои симпатизанти той заяви, че страната принадлежи на всички граждани и обеща възстановяване на институциите и общественото доверие.
Едно от първите намерения на новото правителство е създаването на независима структура за разследване на корупционни практики през последните две десетилетия. Мадяр обяви още, че ще предприеме действия за връщане на държавни активи, придобити незаконно.
Новият премиер възнамерява да ревизира редица промени, въведени по време на управлението на Орбан, включително политики, засягащи съдебната система, медиите и академичните институции. Бившият унгарски лидер поддържаше близки отношения с Доналд Тръмп и Владимир Путин и често влизаше в конфликт с европейските партньори.
Със своите 141 депутати в 199-местния парламент партия „Тиса“ разполага с мнозинство, достатъчно за промени в конституцията и провеждане на мащабни реформи.
Сред основните задачи пред кабинета е и деблокирането на милиардите евро европейско финансиране, замразени заради опасения на Брюксел относно върховенството на закона в страната.
Новото ръководство на парламента също беше определено като знак за политическа промяна. За председател беше избрана Агнеш Форстхофер, а за първи заместник-председател от ромски произход стана историкът Кристиан Кьосеги. Сред номинациите в кабинета се откроява и юристът Вилмош Катои-Немет, който може да стане първият министър със зрително увреждане в историята на страната.
