Германски изследователи от Института „Макс Планк“ по биологична кибернетика съобщават, че при рибата Данио рерио е установена сложна структура на съня, включваща фаза, подобна на човешката дневна дрямка. Откритието, представено в научна публикация и цитирано в международни медии, променя досегашната представа, че такъв тип сън е характерен предимно за бозайниците, и представлява важни новини за изследванията върху еволюцията на съня, съобщава town.bg.
Екипът е идентифицирал общо четири различни състояния на покой при Данио рерио. Три от тях са били съпроводени с характерни движения на очите, означени в изследването с абревиатурата QEM, а едно от состояния не е проявявало такива движения. Състоянието, обозначено като QEM-1, е било особено изненадващо за учените, тъй като почти винаги е настъпвало през деня и е било съпроводено със значително понижена мозъчна активност. В тази фаза рибите са били много по-трудни за събуждане в сравнение с други периоди на покой, което подсказва, че става въпрос за реален сън, а не само за енергоспестяваща почивка.
За наблюденията изследователите са използвали специализиран микроскоп, който позволява денонощно проследяване на движенията на очите и тялото, както и на мозъчната активност. Благодарение на прозрачната структура на мозъка при Данио рерио учените са могли да регистрират в почти реално време активността на голям брой неврони, което е осигурило детайлна картина на неврофизиологичните промени по време на различните фази.
Анализът показва, че отделните фази на съня при тези риби се подчиняват на вътрешните циркадни ритми. През нощта доминира състояние без движение на очите, докато сред трите QEM-фази само една достига връх през тъмната част на денонощието, а друга е по-честа рано сутрин. Дневната QEM-1 фаза, която учените описват като наподобяваща човешката дневна дрямка, е ясно изразена през светлата част на денонощието и е свързана с рязък спад в общата мозъчна активност.
Според авторите на изследването находката подменя предишни хипотези за ограниченото разпространение на сложни сънни архитектури сред животните и предлага нова перспектива върху функционалния смисъл на различните фази. Учените отбелязват, че движението на очите може да има значение за обработката на информация или възстановяването на мозъчните системи, но точните механизми все още са предмет на допълнителни експерименти.
Екипът от Института „Макс Планк“ посочва, че по-нататъшни изследвания ще се фокусират върху причините за необходимостта от различни сънни фази и връзката между QEM-фазите и когнитивни или възстановителни процеси. Методологията, която комбинира денонощно наблюдение на поведението и мониторинг на невронната активност при прозрачен мозък, дава възможност за редица допълнителни изследвания върху невробиологията на съня.
Откритието предизвиква интерес не само сред специалистите по сън, но и сред по-широката научна общност, като носи перспективи за по-добро разбиране на еволюцията и функциите на съня при различни животински групи. Това са новини, които могат да рефлектират върху бъдещите модели за изучаване на паметта, обработката на информация и регенеративните процеси в мозъка.
В контекста на резултатите изследователите предупреждават за нуждата от предпазливо тълкуване: макар наблюдаваните фази да приличат на човешки сънни състояния, прецизният им функционален еквивалент остава да бъде установен. Следващите стъпки включват експериментални подходи за манипулиране на отделните фази и проследяване на последствията върху поведение и неврофизиология.
Това проучване предлага важен принос към разбиранията за биологичния часовник и ролята на различните сънни състояния, като същевременно очертава нов фронт за изследвания в сравнителната невронаука и поведението на животните. Тези важни новини ще бъдат следени от научната общност и широката публика, включително от платформи като таун.бг, които проследяват развитието на изследванията в областта.
Абонирайте се за нас в Google News.
