Международен екип от астрономи, използвал наблюдения от телескопите Джеймс Уеб (JWST), Хъбъл и обсерваторията Кек, установи, че външните пръстени на Уран, обозначени с гръцките букви μ (мю) и ν (ню), имат различен произход и състав, съобщава town.bg. Откритието, според авторите, променя представата за това как се формира и еволюира системата около ледения гигант и дава нови данни за динамиката на материала в орбита около планетата.
Пръстените на Уран са известни от 1977 г., но външните им структури остават загадка заради малката им яркост и трудно наблюдаемите спектрални признаци. Проучването показва, че двата пръстена споделят общ признак на поглъщане в близкия инфрачервен диапазон при около 3 микрона, но след това техните спектри се разминават значително. Пръстенът ν е по-червеникав и съдържа между 10 и 15 процента материали, богати на въглерод, докато μ е по-син и вероятно съставен основно от малки ледени зърна.
Водещата авторка на изследването, Имке де Патер от Калифорнийския университет в Бъркли, посочва, че анализът на разсейването и поглъщането на светлината помага да се проследи както размерът на частиците, така и техният химичен състав. По думите ѝ тези резултати дават „нов поглед върху това как се е формирала и развила системата на Уран и планети като нея“. Това уточнение е от значение за разбирането на процесите, които отделят ледени от органично богати материали във външната част на Слънчевата система.
Според изследването, пръстенът ν не може да бъде обяснен само със скалист прах: около една десета от неговия материал е смесен с органични съединения, типични за външната Слънчева система. За разлика от него, синкавият тон и спектърът на пръстена μ съответстват на дребни ледени частици. Подобна синя оцветеност се наблюдава и при пръстен Е на Сатурн, където ледени зърна се захранват от гейзерните изригвания на луната Енцелад, но в системата на Уран не са известни аналогични вулканоподобни извори.
Авторите предлагат, че μ се захранва от микрометеоритни удари по Маб — една от по-малките известни луни на Уран с диаметър около 12 километра и част от групата от 29 известни спътника. Такива сблъсъци могат да изхвърлят ледени частици в орбита, които след това формират тънкия син пръстен. От своя страна материалът в пръстена ν вероятно произхожда от удари и сблъсъци между невидими скални тела, богати на органични материали, които орбитират между някои от известните луни.
Екипът посочва, че остава нерешен въпросът защо родителските тела, които захранват двата пръстена, са толкова различни по състав. Това, според учените, е част от по-широкия набор от загадки, свързани с Уран: планетата се върти „странично“ с голям наклон на оста, притежава силно асиметрична магнитосфера и множество други необичайни характеристики. Всички тези особености правят системата на Уран важен обект за бъдещи изследвания и отличен кандидат за специализирана космическа мисия.
Марк Шоуолтър, съавтор на проучването и старши научен сътрудник в института SETI, заявява, че за окончателно изясняване на въпроса ще са необходими снимки отблизо от космически апарат до Уран. Докато проектът на НАСА „Uranus Orbiter and Probe“ не получи зелена светлина или друга агенция не поеме инициативата, учените разчитат на наземни и орбитални телескопи. В същото време Мат Хедман от Университета на Айдахо отбелязва, че по данни от наблюдения „виждаме признаци, че яркостта на пръстена μ се променя с времето, а причините за тези промени все още са мистерия“.
Откритието е сред важните новини за планетарната наука, тъй като демонстрира, че дори близки и слабо видими пръстени могат да имат коренно различни източници и състави. Еволюцията на такива структури и влиянието им върху динамиката на системата на Уран ще бъдат обект на следващи наблюдения и анализи, които могат да разкрият повече за миналото на ледения гигант и за подобни планети извън нашата система. Важни новини като тази подчертават нуждата от продължаване на изследванията и от мисии, които да доставят качествени данни от близко разстояние, отбелязва и таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
