Екип от геолози е идентифицирал необичайна и обширна скална структура, разположена на около 20 километра под Бермудските острови, съобщава town.bg. Откритието, публикувано в списание Geophysical Research Letters, описва дебел пласт от лека, с по-ниска плътност скала между океанската кора и земната мантия, който според авторите играе ключова роля за геоложката уникалност на архипелага.
В първите редове на изследването учените посочват, че такъв по-дебел слой не е регистриран под други острови в открит океан. Анализът на сеизмични данни показва, че тази маса от изстинала, по-лека магматична материя може да действа почти като плаващ „сал“, който поддържа Бермудските острови издигнати над околоатлантическата повърхност, дълго след като вулканичната активност е угаснала преди десетки милиони години. Авторите, част от институции като „Карнеги“ и Йейлския университет, отбелязват именно необичайната дебелина и консистенция на слоя като основен фактор, който обяснява защо Бермудите не следват типичната съдба на изгасналите вулканични острови.
Тази интерпретация променя фокуса на дискусията от попкултурните митове към конкретни геоложки процеси. Според изследователите, през последните активни вулканични периоди под архипелага е натрупана голяма маса магма; при охлаждането ѝ тя се е втвърдила в структура с по-ниска средна плътност от околната мантия, което обяснява относителната стабилност на островите. Откритието беше базирано основно на интерпретация на сеизмични профили и моделиране на плътността на скалните пластове, посочват авторите.
Учените подчертават, че резултатите не са предназначени да потвърдят или да отрекат всяка легенда, свързана с така наречения Бермудски триъгълник. В текста ясно се отбелязва, че няма доказателства, които да подкрепят хипотези за извънземни, подводни градове или портали към други светове. Освен това няма данни, че намерената скална структура е пряка причина за авиационни катастрофи, потънали кораби или непредсказуеми смущения в навигационните уреди. Повечето експерти в региона, включително официални организации, посочват, че честотата на инцидентите не надвишава очакваното спрямо интензивността на морския и въздушния трафик и метеорологичните условия.
Откритието има потенциал да преосмисли учебниците по геология, тъй като показва, че процесите на натрупване и втвърдяване на магма под островите могат да доведат до дългосрочна издигнатост, която се запазва далеч по-дълго от обичайното. Специалистите от „Карнеги“ и Йейл, цитирани в изследването, посочват че този тип плаващи или „поради плътността си акустично различими“ структури може да са по-често срещани, отколкото е смятано досега, но за момента такъв дебел и ясно идентифицируем пласт не е бил документиран под други средноокеански острови.
В коментарите към публикацията изследователите предлагат допълнителни полеви и сеизмични наблюдения, които да уточнят геохимичния състав и точните граници на слоя, както и историческата хронология на неговото формиране. Тези допълнителни данни ще помогнат да се разбере дали подобни образувания могат да обяснят и други аномалии в морската топография и биогеография, а също и как влияят на дългосрочните процеси на ерозия и натрупване в крайбрежните зони.
Новината за находката бе посрещната като важен принос към науката за Земята и привлече вниманието на обществеността и научните кръгове. В контекста на развиващите се изследователски методи и нарастващото значение на висококачествените сеизмични данни, това откритие се утвърждава като една от значимите геоложки новости, които могат да променят разбиранията ни за формирането и поддържането на островните системи. Тази история попада в категорията важни новини за науката и геологията и ще бъде следена за последващи проучвания и в новинарските емисии на таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
