Основното възнаграждение на народните представители достигна 4236 евро, показват последните изчисления на база официалните данни за средната заплата в обществения сектор. Сумата се формира по действащия механизъм, според който депутатското възнаграждение е равно на три средни месечни заплати в публичния сектор, отчетени за последния месец на тримесечието.
По данни на Националния статистически институт средната заплата в обществения сектор за март е 1412 евро, което директно определя и новото равнище на депутатските възнаграждения.
Съществено по-високи остават доходите на ръководните длъжности в държавната власт. Председателят на Народното събрание получава с около 55 процента повече от базовата депутатска заплата, или приблизително 6566 евро. На същото ниво се изравнява и възнаграждението на министър-председателя.
Министрите вземат заплати, равняващи се на около 35 процента над основното депутатско възнаграждение, което възлиза на приблизително 5719 евро.
Президентската заплата се формира като двойно по-висока от тази на народните представители и достига около 8472 евро месечно.
Вицепремиерите и заместник-председателите на парламента получават с около 45 процента повече от депутатите, което означава приблизително 6142 евро.
Освен основните възнаграждения съществуват и допълнителни плащания – за участие в комисии и за научни степени, като добавките могат да достигнат между 10 и 15 процента от основната заплата в зависимост от академичната квалификация.
Системата за изчисление на възнагражденията е в сила от години, като прилаганият механизъм е обвързан с динамиката на средните заплати в обществения сектор, често повлияни от бонуси в края на тримесечията. Аналогични правила за висшите държавни длъжности датират още от началото на прехода.
В последните политически дебати обаче нараства натискът за преразглеждане на автоматичната индексация, като се обсъждат варианти за ограничаване или промяна на обвързването със средната работна заплата, но засега конкретни решения не са приети.
