Остри политически реакции предизвикаха предложените промени в правилника за работа на Народното събрание, като според депутата от „Продължаваме промяната“ Николай Денков те водят до сериозно ограничаване на правата на опозицията и концентрация на власт в ръцете на председателя на парламента.
На брифинг в Народното събрание Денков заяви, че с част от новите текстове се премахва задължението на министрите и други представители на изпълнителната власт да се отчитат пред парламента. По думите му се създават и бариери пред достъпа на опозицията до информация от държавните институции и местната власт.
Той допълни, че се оформя механизъм, при който председателят на парламента получава доминираща роля при определянето на дневния ред както в пленарна зала, така и в комисиите, а възможността на опозиционните сили да внасят свои точки за обсъждане се ограничава.
Денков стигна и по-далеч в критиката си, заявявайки, че дори политически опоненти като Бойко Борисов и Делян Пеевски не са стигали до подобни опити за ограничаване на парламентарния плурализъм.
От своя страна заместник-председателят на Народното събрание Стою Стоев също коментира темата, като посочи, че част от вносителите от „Прогресивна България“ самите те не разбират напълно параметрите на предложените промени.
Денков отказа да коментира новите бюджетни параметри, като подчерта, че няма да се произнася, преди да се запознае с конкретните текстове на проекта.
Според внесените предложения в „деня на опозицията“, който се провежда всяка първа сряда от месеца, вече няма да се допускат изслушвания на министри. Предвижда се и по-висок праг за създаване на временни парламентарни комисии — подкрепа от една пета от народните представители, или 48 депутати, каквото изискване на практика трудно може да бъде постигнато от по-малките формации.
Сред останалите промени са отпадане на ограничението за отлагане на отговори от министрите, съкращаване на времето за изказвания и реплики, както и промяна в правилата за парламентарен дебат, така че реплики да се правят само между представители на различни парламентарни групи.
Съкращава се и срокът за предоставяне на законопроекти и доклади — от 72 на 24 часа, а отпада и задължението държавни и общински институции да предоставят документи на народните представители.
От вносителите твърдят, че целта на реформата е оптимизиране на работата на парламента и преодоляване на натрупани процедурни проблеми от предишни състави на Народното събрание.
