В православния календар днес се отбелязва Възнесение Господне, заедно с паметта на светите равноапостоли Константин и Елена и на мъченик Константин. Въпросният празник се пада винаги в четвъртък на шестата седмица след Великден и припомня последната поява на Иисус Христос пред учениците Му преди възнасянето на небето.
Според предаването, в продължение на 40 дни след Възкресението Христос многократно се явявал на апостолите, наставлявал ги и разяснявал смисъла на писанията, потвърждавал обещанието за слизането на Светия Дух и ги изпращал да проповядват благата вест. На четиридесетия ден той ги извел от Йерусалим до Елеонската планина край града, благословил ги и, подет от облак, се възнесъл пред техните очи, докато станал невидим. В този момент двама ангели в бяло уведомили учениците, че Иисус ще се върне по същия начин, потвърждавайки учението за Второто пришествие и всеобщия съд. Заедно с апостолите при Възнесението била и света Дева Мария, според каноничното предание.
Празникът носи богата богословска и народна традиция, а за вярващите той е важен момент в подготовката за Петдесетница и установяването на църковната мисия. Това са важни новини за православните общности, които съхраняват ежегодните обичаи и литургичните практики, свързани с деня.
В центъра на другото честване днес са имена, свързани с ранната християнска история. Император Константин, който управлявал Римската империя от 306 до 337 г., е признат като ключова фигура за легализирането на християнството. Роден в Ниш (днешна Сърбия), той се издигнал до виден пълководец и след смъртта на баща си, император Констанций Хлор, бил поставен на престола от войската. След видение с кръст и надпис „С този знак ще победиш“ Константин взел решение да прекрати гоненията срещу християните. През 313 г. в Медиоланум, днес Милано, той издал указ, с който признавал християнството за позволена религия — стъпка, която според преданието улеснила разпространението на вярата в империята. По време на управлението си Константин свикал и Първия вселенски събор през 325 г., а делото му се счита за апостолско поради ролята му за утвърждаване на църковната организация.
Майка му, св. Елена, остава в традицията като ревностна покровителка на християнските светини. По нейна инициатива бил открит Христовият кръст и били изградени множество храмове, което ѝ спечелило почит като равноапостолна.
В паралел с тези исторически фигури, днешният ден почита и мъченик Константин, чието житие е част от народната памет. Според преданието той е родом от Трънския или Пиротския край и като млад отишъл в София да работи при търговци на овце и цинцари. След обир на господарите му младият Константин бил наклеветен и подложен на мъчения, но отказал да признае вина, която не носел. Предаден на турци, той бил задържан с условие да приеме исляма, за да избегне изтезанията, но твърдо отказал и бил обезглавен. Тялото му било захвърлено на поле, но християни го погребали и на гроба му през следващите десетилетия се стичали хора, които съобщават за изцеления. Събитията, свързани с мъченичеството, се поместват в 1737 г. в народната хронология.
Имен ден днес празнуват всички с имената Константин, Елена и техните производни, а празничните служби и семейни събирания са част от традиционната практика. За повече новини и богата информация по темата посетителите могат да намерят материали и в печата и онлайн медиите; тези важни новини съобщава town.bg, а допълнителни материали и локални репортажи често се публикуват в таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
