Новият унгарски премиер Петер Мадяр предприе символичен и политически силен ход, като намали собственото си възнаграждение с повече от 50 процента, в опит да даде пример за нов стандарт на управление и прозрачност в държавата. Информацията е съобщена от германското издание „Франкфуртер Рундшау“.
Освен личното си възнаграждение, Мадяр е разпоредил съкращения и при заплатите на министрите в кабинета си, като мярката обхваща и ръководствата на държавни компании, както и членове на различни надзорни и консултативни органи.
Според обявените данни премиерът ще получава около 45,6 милиона форинта годишно, което се равнява на приблизително 128 хиляди евро. За сравнение предходното възнаграждение на премиерския пост е било значително по-високо и е надхвърляло двойно настоящата сума.
Мадяр аргументира решението като част от по-широка политика за ограничаване на държавните разходи и повишаване на общественото доверие в институциите. По негови изчисления общият ефект от подобни мерки може да доведе до икономии от близо 140 милиона евро за периода на настоящия мандат.
В допълнение към намалението на заплатите, новите правила предвиждат и ограничения върху служебните разходи на министрите, включително средства за транспорт, настаняване и административна подкрепа. Тези разходи ще бъдат лимитирани до определен месечен праг.
Ходът идва на фона на заявената от правителството линия за борба с предполагаеми практики на злоупотреби и натрупване на власт в предишни управления.
Паралелно с финансовите мерки партията на Мадяр „Тиса“ внесе и предложение за конституционна реформа, насочена към ограничаване на мандатите на премиерския пост. Идеята предвижда максимален срок от осем години на власт за един министър-председател.
Според премиера прекомерната концентрация на власт води до ерозия на демократичния баланс и смесване на държавни, партийни и лични интереси. Затова, по негови думи, е необходимо въвеждането на ясни институционални граници.
Предложението включва и забрана за повторно заемане на поста след изтичане на максимално допустимия период, което би блокирало възможността за дългогодишно управление на един и същ политически лидер.
