Икономистите от Института за икономически изследвания на Българската академия на науките представиха средносрочна прогноза, която очертава по-нисък икономически растеж и продължаваща, макар и постепенно намаляваща, инфлация до 2028 година. Докладът, съдържащ три сценария за развитието на БВП, инфлацията, държавния дълг и фискалната политика, описва перспектива с относително благоприятни вътрешни условия, но засилен външен риск. Тези важни новини съобщава town.bg, а анализът стана част от ежедневните новини за икономиката и публичните финанси на таун.бг.
В базовия сценарий експертите прогнозират забавяне на растежа през следващите три години. Реалният ръст на БВП се очаква да бъде 1,6% през 2026 г., 2,5% през 2027 г. и да нарасне до 3,5% през 2028 г. Авторите отбелязват, че тези темпове отразяват по-слабо динамична вътрешна активност и по-висока външна несигурност, която ще въздейства върху инвестициите и износа. Прогнозите са внимателно условни и включват възможни отклонения според развитието на глобалната конюнктура и външните шокове.
По отношение на инфлацията докладът посочва, че тя ще намалява постепенно — от 3,7% за текущата година до 2,9% през следващата и 2,4% през 2028 г. Икономистите въвеждат инфлацията главно като вътрешен проблем, произтичащ предимно от нарастване на цените на храните и разходите за домакинствата. В този контекст те предупреждават, че временните ценови мерки не са подходящ инструмент за трайно овладяване на инфлацията и призовават за структурни решения.
Сред ключовите препоръки на екипа са мерки за повишаване на производителността, засилване на конкуренцията на пазара и стриктна бюджетна дисциплина при разходите. Експертите подчертават, че политиката трябва да насърчава дългосрочна устойчивост чрез увеличаване на ефективността на публичните инвестиции и оптимизация на текущите разходи, вместо да разчита на временни подаяния или еднократни мерки, които могат да влошат фискалната позиция в перспектива.
Докладът изразява категорично становище, че е неустойчиво социални и административни постоянни разходи да се покриват чрез натрупване на нов държавен дълг. Основният фискален риск, според авторите, не се крие самостоятелно в нивото на правителствения дълг, а в практиката на трайно финансиране на постоянни разходи с нови заеми, особено при слаба ефективност на публичните инвестиции. За да се намали този риск, икономистите предлагат съвместен пакет от приходни мерки, повишена ефективност на публичните разходи и по-строг контрол върху инвестиционни проекти.
В отчета се набляга и на необходимостта от предпазлива фискална рамка, която да осигури буфери срещу потенциални енергийни и логистични шокове. На практика това означава поддържане на разумни фискални резерви и адаптивна политика, способна да реагира бързо на външни сътресения. Икономистите съветват внимателно наблюдение на инфлацията, лихвената среда и нивото на дълга, като посочват, че комбинацията от повишени лихви и бързо растящ дълг може да ограничи фискалната маневреност.
Като цяло докладът представя сценарии, които не изключват възможности за възстановяване при благоприятно външно развитие, но подчертават рисковете от продължаваща външна несигурност. Авторите настояват, че противодействието на инфлацията и поддържането на устойчив растеж ще изискват съчетание от структурни реформи, дисциплиниран бюджет и целенасочени политики за подобряване на конкуренцията и производителността.
Тези прогнози и препоръки представляват важни новини за формулирането на националната икономическа и фискална стратегия за следващите години, като дават ориентири за политиците и пазара при подготовката на бюджети и инвестиционни планове.
Абонирайте се за нас в Google News.
