Микробиолози са изолирали живи видове дрожди от червата и кожата на замръзналата мумифицирана останка, известна като Йоци, и след лабораторно размножаване използваха тази древна мая, за да изпекат квасен хляб. Откритието, което учените описват като изключително, подменя представата за това до каква степен биологични процеси могат да продължат да функционират в консервирани човешки останки, съобщава town.bg и става част от важни новини в научната общност.
Тялото на Йоци, намерено през 1991 г. в регион Южен Тирол в Алпите на границата между днешна Австрия и Италия, е запазено при около минус 6 градуса по Целзий. Това осигурява необичайно добри условия за изучаване на микробиома на древния човек. В публикация в списание Microbiome изследователският екип от Института „Eurac“ в Болцано, воден от Мохамед Сархан, описва изолацията на четири различни вида дрожди, способни да оцелеят при температури под нулата.
Учените смятат, че намерените микроорганизми са пристигнали в тъканите на Йоци скоро след смъртта му и са придружавали тялото през хилядолетията под лед. Тези видове дрожди обикновено са свързвани с екстремни студени среди, подобни на Антарктида, което поражда хипотезата за ранно проникване в мумифицирания материал, а не за по-късна контаминация от съвременни източници.
Екипът е провел експерименти, при които пробите са били размножени при контролирани ниски температури. Първоначалните опити за използване на получените култури за приготвяне на хляб провалят, но след около три месеца оптимизация и постоянна работа учените успяват да произведат „много, много хубав хляб с квас“, както описват резултата. Изследователите допълнително разглеждат възможността да използват древната мая и за ферментации при производство на напитки.
Откритието има и потенциално практическо приложение извън гастрономията. При първите изследвания на мумията през 1991 г. тя е била третирана с фенол, за да се предпази от развитие на гъбички. Анализите показват, че изолираните дрожди имат способност да разграждат фенол, което отваря възможности за използване на тези организми при биоремедиация на почви и води, замърсени с фенолови съединения.
Заедно с дрождите, анализът на микробиома разкрива и наличие на специфични чревни бактерии, които днес са редки в индустриализираното население, но все още могат да бъдат открити при изолирани общности в Африка и Южна Америка. Изследователите свързват тази разлика с хранителния режим на хората от бронзовата ера: по-голям прием на фибри и пълнозърнести храни, в сравнение със съвременните диети.
Авторите на изследването подчертават, че Йоци не представлява просто статична „капсула на времето“, а жива и динамична екосистема, в която праисторическите и по-новите микроорганизми могат да взаимодействат в продължение на хилядолетия. Външни учени обаче призовават за предпазливост и изтъкват необходимостта от допълнителни доказателства, които да потвърдят дали дрождите наистина са се развивали десетилетия и векове под леда, или пък са резултат от по-скорошна контаминация след откриването на тялото.
Новините около Йоци продължават да пораждат интерес както сред научната общност, така и сред обществеността, а детайлите на проучването са част от текущите новини и важни новини за праисторическата медицина, микробиологията и опазването на културно-исторически находки. За допълнителна информация и актуализации читателите могат да намерят повече материали и коментари на таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
