Повечето хора изпитват кратки отдръпвания в мислите си през деня, но когато вътрешните фантазии започнат да доминират живота, специалистите говорят за дезадаптивно или натрапчиво мечтаене (Maladaptive Daydreaming, MD). Описано е като състояние, при което индивидите могат да прекарат значителна част от деня — в екстремни случаи до 12 часа — в богати, детайлни вътрешни сценарии, което пречи на нормалното функциониране и води до чувство за загубено време и вина. Тази тема влезе в полезрението на психолозите и социалните медии и вече попада в сферата на важни новини за менталното здраве, съобщава town.bg, а също така се дискутира активно и в таун.бг общности.
Американският психиатър Колин Рос цитира разпространение между 2% и 4% от възрастното население, което поражда въпроси за общественото здраве и нуждата от разпознаване. Проф. Ели Сомер, който въвежда термина преди повече от две десетилетия, подчертава ключовия проблем: когато фантазията не служи като инструмент, а започва да управлява човека, ежедневните функции и социалните връзки се влошават. Това различава натрапчивото мечтаене от обичайното мечтаене по пристрастяващия и компулсивен характер на поведението.
Хората с MD описват силен импулс да потънат в своите истории — усещане, което някои сравняват със зависимост от храни или непрекъснатото скролване в социалните мрежи. Около 80% от засегнатите използват външни стимули, за да задържат вниманието си върху фантазията: най-често музика, ритмични движения или други повтарящи се действия. След „епизодите“ мнозина изпитват срам, вина и усещане за пропуснати възможности на практика.
Причините за възникване често са свързани с механизми за справяне: за някои натрапчивото мечтаене започва като защитен отговор на детска травма, емоционално пренебрежение или самота. В определени групи явлението е по-често — например в извадка сред хора с аутизъм се посочва висока степен на съвпадение с MD (43% в изследователския пример от оригиналния материал). Освен това симптомите често се припокриват с други състояния: ADHD може да се маскира като липса на концентрация, а сходни черти с ОКР включват натрапчивост и трудност да се откъснеш от мисловни модели. Депресията и тревожността също са често срещани спътници на явлението, което допълнително затруднява диагностицирането и лечението.
Въпреки сериозните последици за живота и работоспособността на засегнатите, натрапчивото мечтаене още не е признато като самостоятелно разстройство в Международната класификация на болестите, което затруднява създаването на единни стандарти за терапия и подкрепа. В резултат много хора остават без точна диагноза и с ограничен достъп до подходяща помощ.
Специалистите, с които са разговаряли източниците, предлагат прагматични стратегии за възстановяване на контрола над мислите, като акцентират, че целта не е да се елиминира въображението, а да се върне управлението му в реалния живот. Клиничният психолог Уанда Фишера препоръчва водене на дневник на мечтанията с описване на честота и продължителност на епизодите, така че да се види конкретно колко време се губи и с какви занимания може да се замести това време. Практики за майндфулнес и работа с продължително съдържание — например четене на книги вместо кратки видеа — се предлагат като метод за трениране на вниманието и за удължаване на способността да се задържиш в реалността.
Други тактики включват идентифициране на тригерите: ако музиката отключва фантазиите, тя може да се замени с подкасти; намаляването на периодите на пълна самота също помага. Много хора намират изход в писането, където превръщат вътрешните си истории в реални творби — по този начин фантазиите излизат от ума и започват да оформят конкретен, споделим продукт.
Поради нарастващия интерес и емоционалния отпечатък върху живота на засегнатите, явлението привлича вниманието в новинарския поток и разговорите за психично здраве. В контекста на новини и важни новини относно менталното здраве, професионалните препоръки се свеждат до ранно разпознаване, проследяване и търсене на подходяща терапевтична подкрепа, когато фантазиите започнат да пречат на реалния живот.
Абонирайте се за нас в Google News.
