Векове наред в общественото съзнание съществува образът на „мъжът, който мълчи“, и „жената, която говори“ по време на семейни конфликти. Психоаналитикът Катерина Тамразова предлага да се наблюдава явлението отвъд клишетата: според нея ключовото не е толкова в биологията, колкото в усвоените поведенчески модели и личните различия в отделните хора.
Въведението в темата подчертава, че индивидуалността често превъзхожда пола като фактор за реакциите при спор. Тамразова напомня, че двама мъже могат да се различават един от друг повече, отколкото един мъж и една жена. „Винаги наблягам на субективността и индивидуалния подход“, казва тя, посочвайки, че макар да има общи тенденции, емоционалните реакции в голяма степен се припокриват между половете и обществото често преувеличава различията.
Експертът разглежда и невронаучните наблюдения, които опровергават представата за радикални анатомични разлики между мъжкия и женския мозък. Според изложеното в материала, мъжете и жените притежават сходни мозъчни структури, използват едни и същи невротрансмитери и базовите механизми за памет, мислене и първични емоции функционират по идентичен принцип. Разликите се появяват по-скоро в нивата на активация на отделни мозъчни зони и в начина, по който се обработва информация при стресови състояния — фактор, който предлага обяснение защо някои мъже предпочитат мълчанието при кавга.
Тамразова поставя особено внимание върху ролята на средата: културните норми, религиозните внушения и семейното възпитание формират поведенческите „сценарии“, които отмиват биологичните обяснения. От ранно детство децата получават послания, които ги насочват към различни поведения — „Момчетата не плачат“, „Мъжът трябва да е силен“, „Момичетата трябва да са скромни и тихи“, „Момичетата са бъдещи домакини“. Тези фрази, според психоаналитичката, въвеждат психологически бариери пред изразяването на емоции и налагат роли, които впоследствие определят реакциите при конфликти.
В практическа равнина това означава, че мълчанието по време на спора не е непременно знак за безразличие или липса на любов, а често автоматична защитна реакция, резултат на заучен модел. Една от най-честите последици е формиране на взаимно недоразумение: едната страна търси вербална изява на напрежението, докато другата ръководеща се от стереотипи затваря комуникацията чрез мълчание.
Тамразова призовава за осъзнатост в двойките — първата стъпка към промяна е разпознаването, че реакциите често са културно обусловени навици. Осъзнаването намалява ескалацията и дава възможност за изграждане на нови навици на общуване, при които и двамата партньори уважават потребността за време, пространство и изразяване на емоции. На практиката това може да се превърне в конкретни решения: предварително договорени паузи при спор, използване на техниките за активно слушане и умишлено упражняване на емоционална честност и уязвимост.
Материалът акцентира и върху образователната и културната отговорност: промяната в нагласите започва от възпитанието и медиите, които формират обществените „важни новини“ и представи. За информиране на широката публика и актуални наблюдения по темата съобщава town.bg, като подчертава, че дискусията излиза отвъд индивидуалните случаи и представлява обществен интерес.
В заключение, становището на психоаналитичката обобщава, че реалната разлика не лежи в анатомията на мозъка, а в културно и семейно наложените поведения. Промяната е възможна чрез индивидуална работа, осъзнаване и общи усилия в рамките на двойката и обществото. Така нареченият „мъжки“ модел на реакция при спорове може да бъде модифициран, ако партньорите приемат, че мълчанието и емоционалните изблици са преди всичко заучени сценарии, а не знак за съдба или характер.
Източник:
Абонирайте се за нас в Google News.
