Трябва ли държавните служители да започнат сами да поемат осигуровките си, както останалите работещи? Дали е време пенсионерите в администрацията да освободят местата си за по-млади кадри? И изобщо възможно ли е държавата да редуцира собствената си администрация с 10 процента? Тези въпроси предизвикаха остър дебат в ефира на БТВ между икономистите Ваня Григорова и Михаил Кръстев, както и финансиста Левон Хампарцумян.
Дискусията се разгоря на фона на очакваното окончателно решение в парламента за увеличаване на тавана на държавния дълг с 3,8 милиарда евро. Темата вече разделя политическите сили, като управляващи и опозиция дават противоположни оценки за необходимия размер на новото задлъжняване.
Според Ваня Григорова текущият бюджетен дефицит прави новия дълг неизбежен, но тя подчерта, че проблемът не е само в приходната част, а в структурата на системата. По думите ѝ частните пенсионни фондове отнемат приблизително 3 милиарда лева годишно от бюджета, без да дават достатъчна сигурност в замяна. Тя допълни, че ограничаването на задължителното осигуряване в тях би облекчило значително публичните финанси.
Григорова постави и въпроса за премахване на максималния осигурителен доход, като изчисли, че подобна стъпка би донесла допълнителни около 5 милиарда лева годишно. По думите ѝ това са мерки, които биха могли да стабилизират системата, но изискват политическа смелост.
Тя обърна внимание и на процедурата по свръхдефицит, която вече е стартирана срещу България, като предупреди, че при неизпълнение на препоръките страната може да бъде изправена пред финансови санкции. В този контекст тя определи процеса на европейски контрол като форма на ограничаване на националния суверенитет, тъй като според нея на практика могат да бъдат налагани бюджетни решения отвън.
В отговор Левон Хампарцумян подчерта, че България е пълноправен член на Европейския съюз и не може да бъде разглеждана като външен наблюдател. Според него проблемът не е в „те“, а в „ние“, тъй като страната участва във вземането на решенията на европейско ниво. Той отправи критика към тезата, че България е в периферията на съюза, като заяви, че това изисква по-активно участие в европейските институции.
Дебатът придоби и личен оттенък, когато Григорова отбеляза, че финансистът принадлежи към „клуб на богатите“, на което Хампарцумян отговори, че има дългогодишен професионален опит и познава реалността както в индустрията, така и във финансите, включително след години работа в „Кремиковци“.
Разговорът завърши без сближаване на позициите, като противопоставянето между социалния и фискалния подход към бюджета остана ясно изразено.
