Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че евентуален руски военен удар срещу държава от Алианса би се превърнал в „най-голямата грешка“ за Москва. Изявлението беше направено след заседание на министрите на отбраната от страните членки в Брюксел, съобщава БТА.
Рюте отправи директно предупреждение към руското ръководство, като подчерта, че Москва трябва ясно да осъзнава последствията от подобен сценарий. По думите му, опит за нападение срещу съюзник на НАТО би довел до сериозен отговор, а подобен ход не бива дори да бъде обмислян от Кремъл.
Генералният секретар посочи още, че руският президент Владимир Путин трябва сам да реши дали да се включи в преговори за прекратяване на войната в Украйна. Междувременно, според него, Алиансът ще продължи да оказва военна подкрепа на Киев.
Рюте акцентира и върху финансовия аспект на руската военна политика, като отбеляза, че значителна част от държавните приходи в Русия – около три четвърти – се насочват към военни разходи.
По оценка на НАТО Украйна продължава да удържа фронтовата линия, като същевременно нанася удари по руска военна и енергийна инфраструктура, въпреки че териториалните ѝ придобивки са ограничени в последно време. В изказването си Рюте отбеляза, че по-късно през деня украинският президент Володимир Зеленски ще участва в разговори със съюзниците, посветени на ситуацията в страната.
Той съобщи още, че държавите от НАТО без Съединените щати са увеличили значително разходите си за отбрана, като само през последната година са вложили допълнителни 139 милиарда долара. В същото време Вашингтон продължава да настоява съюзниците да изпълнят дългосрочната цел за достигане на военни разходи от пет процента от брутния вътрешен продукт до 2035 година.
Рюте определи настоящия момент като период на най-мащабната трансформация в историята на Алианса. Той отбеляза, че Съединените щати обмислят преразпределение на част от военните си сили извън Европа, което според него ще доведе до допълнителни промени в отбранителните планове на НАТО.
По думите му тази промяна прави стратегическото планиране на Алианса по-реалистично, но същевременно показва, че Европа дълго време е разчитала прекомерно на американската военна защита.
