Парламентарната група на ГЕРБ-СДС отправи критики към правителството заради решението да се противопостави на част от предложения 21-и пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия, по-специално в частта, която засяга руския патриарх Кирил.
В декларация от името на групата Даниел Митов заяви от парламентарната трибуна, че опитите на кабинета да представи темата като конфликт между религия и политика са неточни и подвеждащи. По думите му в случая не става въпрос за църквата като институция или за религиозни въпроси, а за конкретна публична фигура, която открито подкрепя действията на Кремъл във войната срещу Украйна.
Митов подчерта, че не може да се говори за богословски или догматичен спор, а за политическа позиция, която има отношение към продължаващия конфликт. Той припомни и по-ранни публични изказвания, свързани с визити на руския патриарх в България, като акцентира върху неговото възприемане като политически, а не само духовен участник в обществения живот.
От трибуната бе поставен и въпросът какъв национален интерес защитава България, когато се противопоставя на включването на патриарх Кирил в санкционни списъци, като бе изразено мнение, че подобна позиция не носи икономически или геополитически ползи за страната.
В същото пленарно заседание бяха изчетени още няколко декларации от различни парламентарни групи. Представители на „Прогресивна България“ отбелязаха Деня на енергетика и подчертаха значението на сектора за икономическата стабилност и енергийния преход, като акцентираха върху необходимостта от модернизация и задържане на квалифицирани кадри.
От „Демократична България“ поставиха фокус върху проблемите в трансплантационната система. Според изнесените данни страната ни остава с най-ниски показатели в Европейския съюз по брой донорски ситуации и реализирани трансплантации, като над 800 пациенти са в листи на чакащи. Беше изтъкната нуждата от национална стратегия и по-добра координация между лечебните заведения.
В края на декларативната част „Възраждане“ повдигна въпроси, свързани с международни споразумения и инфраструктурни проекти, включително потенциални рискове за национални ресурси и стратегически обекти.
След политическите изявления парламентът премина към законодателната си работа, като на първо и второ четене бяха приети промени, свързани с финансово споразумение между България и Европейския съюз по програмата „ИнвестЮ“, насочена към подкрепа на малки и средни предприятия и инвестиции в зелена икономика.
От финансовото министерство беше пояснено, че увеличеният ресурс ще бъде насочен към нисколихвено кредитиране, включително за проекти в областта на възобновяемата енергия и устойчивото развитие.
