След броени седмици България ще получи близо 1 милиард евро по четвъртото плащане в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост, заяви вицепремиерът Атанас Пеканов в телевизионно интервю.
По думите му средствата са резултат от продължителни усилия на няколко последователни правителства, както и от ускорена работа в последния етап на подготовка. Той подчерта, че страната до момента е усвоила около половината от предвиденото финансиране, а с предстоящия транш делът ще достигне приблизително 68 процента. Средното ниво за държавите от Европейския съюз в момента е около 75 процента.
Пеканов заяви, че стратегическата цел е България да се доближи и дори да надмине средноевропейските показатели до края на процеса по изпълнение на плана, макар да призна, че това ще зависи от темпото на оставащите реформи и наваксването на забавянията.
Той обърна внимание и на подготовката на следващите плащания, като посочи, че работата по петия транш вече е в ход. По негови думи бързото усвояване на средствата е било ключово за стабилността на държавния бюджет.
Вицепремиерът изрази амбиция България да достигне пълно изпълнение на плана, макар да отбеляза, че това остава под въпрос заради пропуснато време и необходимостта от реализация на редица реформи.
В енергийния сектор Пеканов коментира темата за въглищните мощности, като посочи, че страната вече е постигнала значително намаление на емисиите спрямо предходни години. Той припомни приетата пътна карта за климатична неутралност, в която е заложено поддържане на част от въглищните мощности в следващите години като резервен енергиен капацитет.
Според него тези мощности могат да бъдат използвани като стратегически ресурс в условия на нестабилност на енергийните пазари, но е необходима тяхната оптимизация, така че да не бъдат финансово неефективни.
Пеканов подчерта и социалния аспект на енергийния преход, като посочи, че част от заетите в сектора трябва да бъдат насочени към нови индустрии и проекти. За целта се предвижда използване на средства по Фонда за справедлив преход, включително за създаване на индустриални зони и рекултивация на засегнати райони. Тези процеси, по думите му, трябва да се ускорят в рамките на следващите две до три години.
