Проектът на Бюджет 2026 е изграден върху стратегия за постепенно стабилизиране на държавните финанси, без да се налагат резки данъчни увеличения или сериозни съкращения на разходите. Това заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова в интервю за Нова телевизия.
По думите ѝ правителството е избрало по-балансиран подход за справяне с бюджетния дефицит, който в момента достига 7,4 процента от брутния вътрешен продукт.
„При подобен дефицит има два възможни сценария. Единият е рязка фискална консолидация чрез повишаване на данъците и сериозно орязване на разходите, но това би довело до тежки социални и икономически последици. Другият е плавна стабилизация, съчетана със структурни реформи, и именно него сме избрали“, обясни Петкова.
Тя подчерта, че натрупаните проблеми в публичните финанси не са възникнали за кратък период, а са резултат от дългогодишно отлагане на важни реформи и недостатъчно управление на рисковете.
Сред ключовите промени е предвидена реорганизация на държавната администрация. Според заместник-министъра предстои подробен анализ на структурите, за да се установи къде има дублиране на функции и възможности за оптимизация.
„Ще се търсят варианти за намаляване на незаетите щатни бройки, както и на позиции, заемани от пенсионери. Това обаче ще върви паралелно с дигитализация и модернизация на процесите, за да не се влошава качеството на административните услуги“, посочи тя.
Петкова уточни още, че част от разходите на държавните институции вече са значително увеличени заради по-високите цени на електроенергията, водата и останалите консумативи. Според нея прекомерното ограничаване на средствата за издръжка би затруднило нормалното функциониране на администрацията.
Заместник-министърът отбеляза, че предвидените за тази година мерки имат основно краткосрочен ефект, докато по-съществените структурни промени ще започнат сега, но резултатите от тях се очаква да се проявят през следващите години.
Финансовото министерство предвижда бюджетният дефицит да бъде сведен до 5,7 процента през 2026 година, а до 2028 година да падне под прага от 3 процента, без да се стига до намаляване на доходите на населението.
