Присъствието на бабата по майчина линия оформя дългосрочни емоционални ресурси у детето, според клиничния и здравен психолог Мария Бустаманте от испанския институт Centta. Според експертката, която работи със семейства и деца, връзката с бабата оставя траен „капитал“ в емоционалния живот на малките, който не изчезва с порастването и често продължава да оказва влияние дълго след загубата на бабата.
Бустаманте описва бабата като „жив мост“ между поколенията: чрез нея се предават семейни ценности, традиции и идентичност, допълнени от житейската ѝ мъдрост и различна перспектива. Когато майката и нейната майка поддържат взаимно уважение и топлина, това създава за детето модел на стабилни взаимоотношения и чувство за принадлежност. Тази динамика между майка и дъщеря създава среда, в която детето се учи на сигурност и доверие, посочва психологът.
Ролята на бабата често се проявява и в ежедневната грижа: тя предлага по-спокойна, по-малко натоварена емоционална атмосфера, която компенсира стреса и отговорностите на родителите. Бустаманте отбелязва, че бабите имат възможността да бъдат „пристан“ за чувствителността на децата, като осигуряват уют, стабилност и безусловна любов. Този допълнителен емоционален ресурс дава възможност на родителите да възпитават по-спокойно и често води до по-ведро родителство.
Експертката подчертава обаче, че силният положителен ефект се явява само когато отношенията между поколенията са здрави и базирани на уважение към решенията на родителите. „Умната баба не оспорва авторитета на майката, а валидира нейните избори, като същевременно обгръща внучето си с уют и стабилност“, казва Бустаманте. При липса на такова уважение, ролята на бабата може да се превърне в източник на напрежение или конфликт.
В епохата на дигиталните технологии връзката може да се поддържа и на разстояние: прякото присъствие обогатява сетивните спомени – глас, аромат, конкретни емоции – но, според Бустаманте, веднъж изградена емоционалната връзка не се разрушава от километри. Редовните онлайн срещи и разговорите помагат да се поддържат автентични отношения, което е важно за деца, които живеят далеч от бабите си.
Когато обаче отношенията между възрастните са враждебни и конфликтни, последиците се отразяват най-силно върху най-уязвимите – децата. Бустаманте предупреждава, че детето абсорбира лошите модели на емоционално поведение: избягване на проблеми, агресия или мълчаливо напрежение могат да оставят дълбоки отпечатъци в емоционалното развитие и да доведат до трайни травми.
В случай на загуба на баба, начинът, по който семейството преживее скръбта, е от ключово значение за детето. Ако скръбта се изживява чрез затвореност, потиснат гняв или мълчание, това създава нестабилна домашна среда, от която детето страда. Обратно, когато загубата се преодолява чрез разговори, споделяне на спомени и благодарност, отсъствието на бабата може да бъде преобразено в източник на гордост за произхода и историята на детето, посочва експертката.
Бустаманте формулира трите ключови роли на бабата в семейството: емоционален буфер, който намалява стреса у детето по време на конфликт; пазител на паметта чрез разкази и семейни истории; и „училище за търпение“, предоставящо по-бавен, спокоен ритъм на живот. Тези функции са уникални по своята природа и трудно биха били напълно заместени от друга фигура.
Темата продължава да бъде сред важните новини в семейната психология и привлича вниманието на широк кръг специалисти и родители. Материалът за влиянието на майчината баба е отразен от HELLO!, съобщава town.bg. В текстовете за семейни връзки често се среща и препратка към дигиталните платформи, например таун.бг, които спомагат за разпространение на практики и съвети сред родителите.
В заключение, според Бустаманте, стабилната връзка с бабата осигурява на детето емоционални стимули, които подкрепят неговото развитие, самооценка и чувство за принадлежност през целия живот. Компетентната подкрепа и здравите междугенерационни отношения превръщат тази фигура в незаменим елемент от семейната система.
Източник: HELLO!
Абонирайте се за нас в Google News.
