Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) е обсъдила вътрешно дали да подкрепи проектобюджета за 2026 година в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това съобщи председателят на организацията Кирил Домусчиев в публикация в социалните мрежи.
По думите му ситуацията с бюджетната рамка е необичайна, тъй като значителна част от разходите за настоящата година вече са били реализирани, което поставя правителството в позиция, в която действа при вече настъпили факти за първите месеци на периода. В същото време Домусчиев отбелязва, че основните структурни реформи, насочени към ограничаване на публичните разходи, са отложени за следващите години.
Въпреки критичните бележки, работодателската организация вижда като положителни стъпки премахването на някои автоматични механизми в системата за заплащане, както и постепенното въвеждане на лични осигурителни вноски за всички категории служители.
КРИБ формулира и пакет от шест основни предложения, които поставя като условие или база за евентуална подкрепа на бюджета. Сред тях е ограничаване на увеличенията на възнагражденията в публичния сектор, като индексация да се допуска само за по-ниско платените длъжности, докато по-високите заплати остават без промяна. Предлага се и допълнително повишение за най-ниските доходи в администрацията.
Организацията настоява също така всяко министерство ежегодно да предлага намаляване на административните режими, които да бъдат облекчени чрез механизъм на мълчаливо съгласие, като при неизпълнение да се предвиждат бюджетни санкции.
Сред по-радикалните идеи е и изискване за определяне на поне два държавни активa годишно за приватизация или концесиониране, като мотивът е свързан с ефективността на управлението и натрупаните загуби в някои държавни предприятия.
Бизнес организацията настоява още за законодателни промени, които да премахнат автоматичното обвързване на възнаграждения и социални плащания в държавния сектор, както и да се ограничи практиката за включване на подобни механизми в колективни трудови договори.
Друг акцент е ускоряване на изготвянето на управленската програма на правителството и по-ясно съгласуване на средносрочната фискална рамка с политическите приоритети, представени пред обществото.
Като дългосрочна цел се предлага и значително намаляване на заетите в публичната администрация, така че тя да се доближи до средните нива в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие до 2028 година.
В анализа си КРИБ предупреждава, че при сегашните нива на дефицит и висока заетост в икономиката съществува риск от допълнителен инфлационен натиск. Според организацията устойчиво понижение на инфлацията би било възможно единствено при балансиран или излишъчен бюджет в средносрочен план.
Работодателите призовават техните предложения да бъдат разгледани като основа за диалог в рамките на тристранното сътрудничество и изразяват надежда за конкретни политически действия.
