Проектът на държавния бюджет за две хиляди двадесет и шеста година е силно повлиян от предстоящите президентски избори и носи отчетлив политически заряд. Това заяви банкерът и финансист Левон Хампарцумян в интервю, в което коментира финансовата рамка, представена от министъра на финансите Гълъб Донев.
Според него тежестта на всяка бюджетна политика в крайна сметка се поема от работещите хора, които създават икономическата стойност в страната. Той подчерта, че именно те заплащат цената на всяко увеличение на държавните разходи и натрупването на нов държавен дълг.
Хампарцумян коментира и твърденията за неприключени финансови задължения, като отбеляза, че ако действително има непотърсени или пропуснати документи, това поставя сериозни въпроси към работата на контролните институции и финансовата администрация.
По думите му поддържането на бюджетен дефицит около три процента не е устойчива практика, защото постепенно превръща заемното финансиране в обичаен механизъм за управление на публичните финанси. Той обърна внимание и на планираното увеличение на пътните такси, винетките и акцизите върху тютюневите изделия, които според него представляват допълнително финансово натоварване за гражданите.
Финансистът изрази мнение, че никое управление не признава собствените си грешки при изготвянето на бюджета. Според него държавните финанси трябва да се управляват професионално и без политически емоции, независимо от наследените проблеми и текущите съдебни спорове.
По оценката му в предложения бюджет липсват реални структурни реформи, а се запазва досегашният модел на управление на публичните средства. Той даде пример, че държавата следва първо да осигури необходимата инфраструктура и едва след това да увеличава финансовото натоварване върху гражданите.
Хампарцумян предупреди, че при липса на съществени промени не е изключено още през есента да се стигне до обществено недоволство и протести. Според него финансовият план съдържа решения, които са насочени повече към предстоящите избори, отколкото към дългосрочната стабилност на държавата.
Той обърна внимание и на увеличението на разходите в публичния сектор, като подчерта, че не всички администрации могат да бъдат разглеждани еднакво. По думите му има структури с високи професионални изисквания, чиито служители получават незадоволително възнаграждение.
В интервюто си банкерът постави под въпрос необходимостта от съществуването на част от министерствата. Според него по-малък и по-ефективен държавен апарат би освободил човешки ресурс за реалната икономика и би подобрил качеството на публичното управление.
В заключение Левон Хампарцумян определи проекта за бюджет като финансова рамка, изградена върху прекалено оптимистични очаквания и недостатъчно убедителни икономически основания.
