Министерският съвет даде зелена светлина на проекта за държавен бюджет за 2026 година, който за първи път е изготвен изцяло в евро. Финансовата рамка вече предизвиква широк обществен и политически отзвук заради високия дефицит и увеличаващия се държавен дълг.
Според приетите параметри бюджетният дефицит достига 5,7 процента от брутния вътрешен продукт, което се равнява на приблизително 7,2 милиарда евро. В същото време е заложено ново задлъжняване, което ще увеличи общия държавен дълг до около 37,7 милиарда евро, или 31,1 процента от икономиката.
Финансовият министър Гълъб Донев заяви, че очаква сериозен и конструктивен дебат в парламента по основните параметри на план-сметката, като подчерта необходимостта от отговорен подход при обсъждането на разходната част.
По думите му ключов етап от бюджетната процедура е диалогът в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, където следва да бъдат обсъдени както приходите, така и разходите за следващата година.
Представените разчети показват, че разходите за издръжка на държавната администрация се увеличават с над един милиард евро спрямо предходния бюджетен период. Част от този ръст е свързан с европейско финансиране, а останалата сума е за сметка на националния бюджет.
Според министъра част от увеличението е обвързано с разходи за изборни процеси, включително извънредни парламентарни и предстоящи президентски избори, които формират значителен дял от допълнителните средства.
В проекта са заложени и структурни промени, сред които постепенно въвеждане на лични осигуровки за държавните служители, както и ограничаване на разходите за издръжка на администрацията с пет процента. Предвидено е също увеличение на винетните такси и разширяване на обхвата на тол системата.
Капиталовата програма също бележи сериозен ръст, като средствата за инвестиции нарастват с близо 2,5 милиарда евро. Значителна част от тях са европейско финансиране, включително средства по Плана за възстановяване и устойчивост и оперативните програми.
Финансовият министър предупреди, че при забавяне или неусвояване на европейските средства част от проектите може да се наложи да бъдат финансирани от националния бюджет, което би увеличило допълнително фискалния натиск.
Увеличение е отчетено и при средствата за общините, както и при капиталовите разходи на отделните министерства, макар част от ведомствата да отчитат и съкращения на инвестиционните си програми.
Проектобюджетът предвижда още значителни разходи за отбрана, социални компенсации, инфраструктурни проекти и разплащане на стари задължения, което допълнително усложнява баланса между приходите и разходите.
В заключение Министерският съвет защити параметрите на бюджета като реалистични и съобразени с текущата икономическа среда, но критиците вече предупреждават за риск от нарастващ дълг и ограничено фискално пространство през следващите години.
