Министър-председателят Румен Радев заяви, че още преди промяната в ръководството на „Лукойл“ са били установени сериозни затруднения, свързани с логистиката и осигуряването на суров петрол за рафинерията. Темата беше поставена по време на блицконтрола в Народното събрание в отговор на въпрос от народния представител Слави Василев от „Прогресивна България“.
Премиерът посочи, че в определен период предприятието е било принудено да работи с по-тежки сортове суров нефт заради ограничения в доставките.
По думите му след проведени разговори с „Литаско“ е било постигнато споразумение, с което е отменен наложеният запор. Това вече позволява на „Лукойл“ да закупува суров петрол без предишните ограничения и създава условия за по-ефективна организация на доставките.
Радев подчерта, че стабилната работа на рафинерията има пряко значение за енергийната и националната сигурност на страната.
Министър-председателят обясни още, че според информация, получена от представители на „Литаско“, между двете компании не е бил воден достатъчно активен диалог, включително с търговското ръководство на „Лукойл“.
Той припомни, че през ноември миналата година е възникнал спор за значителен непогасен заем между двете дружества. В резултат са били наложени ограничения върху покупката на суров петрол от компании, регистрирани в Швейцария, което съществено е затруднило снабдяването на бургаската рафинерия.
В заключение премиерът изрази надежда, че ще бъде намерено решение, което да предотврати евентуално международно арбитражно производство по казуса.
Преди няколко дни особеният управител на „Лукойл“ Евгени Симеонов съобщи, че дружеството вече може отново да закупува суров петрол от контрагенти, регистрирани в Швейцария. По-рано тази година „Литаско“, основен акционер в българските компании от групата, официално уведоми България за намерението си да търси защита на интересите си, което се разглежда като първа стъпка към възможен арбитраж.
Междувременно парламентът промени законовата рамка, уреждаща правомощията на особения управител на „Лукойл“. Измененията бяха мотивирани с опасения, че действащите разпоредби могат да противоречат на Конституцията и на европейските стандарти за защита на правото на собственост, като предоставят прекомерни правомощия върху частни активи.
