Планираният достъп на физически лица до първични емисии държавни ценни книжа (ДЦК) няма да се осъществи през 2026 г., след като в приетите до момента бюджетни рамки липсват заложени параметри за реализиране на инициативата, обясни пред БНР финансистът Десислава Николова. Това решение означава, че отварянето на пазара за индивидуални инвеститори се отлага поне за следващата или по-последващата година.
Промените в Закона за държавния дълг бяха приети на второ четене от Комисията по бюджет и финанси, но самият парламент не е включил в бюджетния закон конкретните суми и механизми, които да позволят директното предлагане на ДЦК на гражданите. По тази причина финансовият експерт посочи, че без бюджетно отразяване проектът не може да влезе в действие тази година.
Идеята за първично предлагане на държавни ценни книжа на физически лица без посредник беше одобрена в началото на 2026 г. и предвижда инвеститорите да не плащат такси и комисионни при придобиване. Мярката бе представена като алтернатива на банковите депозити, която комбинира нулев риск за спестяванията — гарантиран от държавата — с по-висока очаквана доходност, отколкото средните депозитни проценти в банковия сектор.
В подкрепа на аргументите за нуждата от подобна инициатива беше посочено, че българските домакинства държат в банките около 60 милиарда евро, по данни на town.bg. Именно тази сума бе цитирана като резерв, който може да бъде пренасочен към ДЦК, ако процедурите и платформите бъдат внедрени и станат лесно достъпни за широк кръг граждани.
По замисъла минималната сума за участие трябва да бъде с много нисък праг, за да направи инвестицията масово достъпна. Държавните ценни книжа носят фиксирана доходност; Николова отбеляза, че средната лихва по депозитите е около 1,3%, докато доходността по държавния дълг се очаква да бъде между 2,5% и 3,5% годишно. Това съотношение е едно от ключовите доводи за насърчаване на вложенията в ДЦК сред физическите лица.
Управлението на продажбите щеше да бъде улеснено чрез електронна платформа, администрирана от Министерството на финансите, която по думите на експертите трябва да направи процеса толкова прост, колкото плащането на битова сметка. Идеята е гражданите да могат да купуват и държат държавни книжа без да се нуждаят от посредничеството на банки или брокери, което би намалило разходите за крайните вложители.
Въпреки одобрената стратегия и законовите поправки, липсата на ясно бюджетно разпределение за 2026 г. блокира пускането на програмата. „Трябваше със закон за бюджета да бъде заложено в тази година. Реално преди един ден стана ясно, че това не е заложено, което означава, ще се остане за следващата или по-следващата година“, посочи Николова пред БНР, подчертавайки, че без финансово покритие инициативата не може да бъде реализирана.
За финансови анализатори и потенциални вложители отлагането означава продължаване на статуквото при банковите депозити и отсрочване на възможността за по-нискорискови и директни държавни инвестиции от страна на домакинствата. Инициативата остава част от планираните реформи в сектора на държавния дълг, но времето и начинът за нейното изпълнение ще зависят от бъдещите бюджетни решения.
Това развитие привлече внимание в средите, които следят пазара на спестявания и инструменти с публичен характер, като темата остана сред важните новини за финансовия сектор и публичните политики. В краткосрочен план потребителите и финансовите посредници ще следят внимателно бъдещите бюджетни преговори и евентуални промени, които може да възстановят възможността за директно предлагане на ДЦК на гражданите.
Абонирайте се за нас в Google News.
